Константинопол и руската колония (до 1204 г.)

Продуктов номер: 14449
Изчерпана

Автор: Тома Томов
Категория: Средновековна история
Издателство: Нов български университет
Състояние: Нова книга
168 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Монографията е посветена на един от значимите и важни проблеми, свързани с историята и топографията на Константинопол - възникването и развитието на чуждестранни колонии. С изучаването и подробен анализ на разнородни средновековни материали (светски и църковни) авторът доказва, че наред с останалите чуждестранни колонии, в ромейската столица е съществувала и руска колония. Нейната поява най-общо може да се датира в границите на период не по-ранен от 989/ 995 г. и не по-късен от 1043 г. Благодарение на Антоний от Новгород и неговата "Книга на поклонника" мястото, в центъра на ромейската столица, е сигурно установено. За съжаление руската колония загива в пламъците на пожара, запален през август 1203 г., от рицарите на IV-я кръстоносен поход. Доц. д-р Тома Томов или "жителят на Константинопол" е отличен познавач на историята на градското строителство в ромейската столица и на нейната топография, който с грижливост и педантичност се опитва да поднася на читателя правдива картина на ромейската действителност. ВЪВЕДЕНИЕ Предмет на тази книга е руската колония в Константинопол. Представяйки я на вниманието на читателите, вместо да говоря за нейното съдържание и да анотирам основните си изводи, ще се огранича до няколко кратки уводни бележки. На първо място, за русите, руско-ромейските договори и отношения е писано много, но само някои от изследователите, които засягат в своите трудове проблема за руската колония в Константинопол, се опитват да достигнат до по-определени резултати. Основната трудност с която се сблъсква всеки при проучването на този проблем е оскъдният изворов материал. Този факт неизбежно обуславя появата на различни предположения и хипотези. Пристъпвайки към подобно проучване, бих искал да подчертая, че нито за момент не забравих не говите трудности. Поради това, в предложената книга си поставям за цел да обобщя постигнатото до сега и да се опитам да хвърля нова светлина, доколкото това е възможно, върху руската колония. В последна сметка читателят сам трябва да реши дали моят разказ му е помогнал да разбере нещо повече за русите и тяхната колония в ромейската столица. На второ място, сведението на Антоний от Нов город за руски портик в Константинопол е известно на научната общност, занимаваща се с топография на ромейската столица и руско-ромейските отношения. Специално обръщам внимание на този факт, тъй като някой би отправил критика към мен, че положените усилия са напразни и на практика се повтарят вече казани неща. Без да навлизам в подробности, ще си позволя да посоча, че всички изказани мнения по въпроса не излизат извън сферата на "навярно", "изглежда" и "може би". Един бегъл поглед върху трудовете, посветени на константинополската топография, започвайки с руският учен П.Саваитов от втората половина на XIX в. и стигайки до французина, отец Р. Жанен, завършил своя капитален труд през 50-те г. на XX век, показва трайно ограничаване в посочената сфера. Самият Жанен счита, че не е възможно да се локализира руският портик и се задоволява с общото посочване "...на склона, водещ от пазара към Златния рог, най-вероятно близо до първия". След тях В. Мюлер-Вернер го разполага в "...днешната територия на базара", а К. Манго посочва, че "...портиците на Домнин и Мавриан, изглежда станали /руски портик/, където се продавали роби". На свой ред А. Бергер предпазливо отбелязва, че "...Големият портик на Мавриан е навярно руския символ от описанието на Антоний". Следователно, липсата на категоричност в посочените твърдения ме подтикна да направя задълбочен анализ на наличните сведения в изворите за портика на Мавриан, които да потвърдят или отхвърлят неговата идентификация с портика на русите. На трето място, избраният от мен хронологичен обхват покрива периода от установяване на регулярни отношения между Киевска Русия и Византия, уредени с руско-ромейските договори от X в., до превземането на Константинопол от латинците през 1204 г. Изборът за горна граница се обуславя от факта, че в разпалените от латинците пожари, изпепелили ромейската столица, изчезва и руската колония. Ръкописът дължи много на бдителното око на г-жа Павлина Стоева, чието старание не се изчерпва само с корекции на правопис и пунктуация: успешното му завършване се дължи най-вече на Роси, без чиято подкрепа и търпение написването на този труд не би се осъществило.