Възшествието на цар Борис ІІІ на българския престол на 3 октомври 1918 г. е белязано от трагичните обстоятелства на нещастния за България изход на Първата световна война. Едва двадесет и четири годишен, останал без семейството си, придружило цар Фердинанд след абдикацията му в Германия, той застава начело на държавата. Българският народ, изстрадал войните със стотици хиляди жертви, унизен от наложените му несправедливи ограничения на Ньойския диктат е принуден да се раздели със светлите си идеали за национално обединение. В последвалите години на вътрешни междуособици и противопоставяне, цар Борис е поставен в сложна обществено-политическа ситуация. Привърженик на демократизма и конституционализма монархът трудно приема двата преврата - 9 юни 1923 г. и 19май 1934 г., които посягат на още крехките парламентарни нрави. Като конституционен монарх той полага настойчиви усилия за преодоляване на международната изолация на България след края на Голямата война и е убеден радетел за сближаване със съседните Балкански държави на основа на взаимно уважение и равнопоставеност. Пример в това отношение са официалните посещения на югославския крал Александър в Евксиноград и София, както и визитата на българското царско семейство в Букурещ. Царят насърчава българските правителства да продължат предприетите от него стъпки. Агресивното самочувствие на установилите се тоталитарни режими - в Италия, Германия и Съветския съюз, както и недалновидната апатия на Великите сили -Великобритания и Франция, му дават основания да се опасява за бъдещето на малка България, разположена по волята на Провидението на кръстопътя между Изтока и Запада. Още тогава царят осъзнава безизходността на съдбоносния избор, пред който ще трябва да се изправи. Годините, прекарани в окопите и злощастната българска участ задълбочават решимостта му да запази, колкото е възможно по-дълго, България неутрална. Лумналият нов световен пожар, който унищожава не само материални ценности, а живота и достойнството на личности, общества и народи, разкрива целият драматизъм на последните години от царуването па Борис III Книгата на Стефан Груев „Корона от тръни", писана в емиграция и в годините на Студената война, изчертава правдоподобно трудния релеф на всички тези събития и изпитания, пред които е изправен, както целият български народ, така и неговият владетел.