Тази книга е уникална за нашата литературна география: свидетел съм как преди три-четири десетилетия авторът и сам измисляше, организираше и режисираше случките, които един ден щеше да опише. Описал ги е със същата лекота и артистичност, с която ги създаваше - винаги дружелюбен, леко ироничен, наблюдателен, интуитивен ловец на характери. Цветан Пешев беше един от столичната литературна бохема на ония години, чиито импровизации, телефонни закачки и шаржове подлагаха на изпит чувството за хумор на околната среда. А от очилата на Цецо хвърляше отблясъци едно смешно слънце, символ на ведрина и респект към живота. Георги Мишев, 2006 г.