Крепостта Хоталич край Севлиево/ The Hotalich fortress nearby Sevlievo

Продуктов номер: 24498
Изчерпана

Автор: Колектив
Категория: Археология
Издателство: М-Прес
Състояние: Нова книга
66 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: българска

---

30 години ареологчески проучвания - каталог
30 years archeological resedarch - catalogue

Археологическите проучвания на хълма Джевизли бунар край Севлиево започват през 1979 г. Пръв ръководител на разкопките е археолога Кина Койчева от Историческия музей в Габрово. Безспорно основен принос за проучването на обекта има Симеон Симеонов от Историческия музей в Севлиево. С основание може да кажем, че Хоталич е негова рожба, на която той посвети повече от двадесет години от живота си. Методическа помощ неведнъж му отказваха ст. н. с. I ст. д. и. н. Станислав Станилов и арх. Теофил Теофилов. Делото му беше продължено от ст. н. с. II ст. д-р Бони Петрова и ст. н. с. II ст. д-р Йордан Алексиев от АИМ при БАН в тясното сътрудничество на колегиума от музея е Археологическият обект се намира в най-западната част на Севлиевската планина т. нар. Крушевски баир с надморска височина от 486 м. Тук р. Росица напуска равното севлиевско поле и изтича в живописен пролом. Още преди да започнат археологическите проучванията е известно, че на хълма има останки от стари градежи. Десетилетия наред учителите по история от града и околните села водят тук своите ученици да събират керамика и единични корубести медни монети. Жителите на близкото село Кормянско наричат местността Царева дупка. Според стара легенда на крепостта имало дупка със стъпала, които водели към реката. Именно от тук, разказват, се е спасил от турците последният търновски цар. Жителите на другото съседно село Крушево пък наричат местността Калето. Сред гражданите на Севлиево местността е известна като Джевизли бунар /Орехов кладенец/ по името на извора там.
През 50-те години на XX век професорите Николай Ковачев и Христо Йонков посещават местността и правят картографска скица. По това време обектът е регистриран от Националния институт за опазване паметниците на културата като ранновизантийска и средновековна крепост с местно значение. Интересът към местността и старите градежи особено се засилва след като през 1959 г. проф. Николай Ковачев публикува един строителен надпис от Батошевския манастир от средата на XIII век. Съдържанието му гласи: "съгради този храм Гено от Хотел Петър от Търнов, лято 67..." Десетилетия наред локализацията на средновековното селище Хотел - Хоталич е привличало интереса и търсенията на учените, краеведите и изследователите на миналото.
В своите изследвания проф. Ковачев събира и проучва повече от 60 000 местни имена от района, но не открива името Х отел-Хоталич. което обаче е фиксирано в множество османски документи от XV до XIX в. Според него името на средновековно укрепено селище Хотел поначало е старинно славянско име, което по форма и значение може да се свърже със старобългарския глагол ХОТЬТИ /искам, желая/. Хотел е пожелателно име за дете, което с нетърпение е „желано и очаквано" в семейството. По фонетичните правила на турския език то се предава като Хоталич.
В своята дългогодишна работа Симеон Симеонов не веднъж се стреми, да обосновава и доказва, че именно археологическият обект в местността Джевизли бунар трябва да се идентифицира със средновековния Хотел - Хоталич. Днес тази теза е вън от съмнение и става общо приета.
В резултат на тридесет години археологически разкопки на площ от около 75 дка са разкрити част от крепост със селище под нея. Средновековният обект Хоталич е една от най-добре поддържаните и консервирани крепости в България. Днес всеки, който я посети, може да види близо деветдесет жилищни и стопански сгради, обособени в четири "квартала" заедно с три църкви. На стръмният скат над селището се издига крепостта, от стените на която са консервирани повече от 900 м., които на места са запазени във височина до три метра. Там се намират още три порти, т.нар.болярска църква, както и значителен брой жилщни и стопански сгради. Обектът се датира най-общо в периода X - XIV в., а под него стратиграфски е регистриран ясно излазен ранновизантийски пласт от V- VI в.
От археологическите проучвания на Хоталич във фонда на Исторически музей Севлиево са постъпили и инвентирани повече от 900 експоната . Нумизматичният материал също е много богат. Открити са няколко колективни находки, най-голямата от които е съкровище от 2944 монети от началото на XIII в. През 1994 г. на "Ранновизантийска и средновековна крепост "Хоталич" придобива статут на паметник на културата с национално значение. Представените находки са част от многобройните свидетелства за интензивния живот на Хоталич през столетията на неговото съществуване.
Надежда Ботева