След Критиката на чистия разум, излязла в 1781 г., Критиката на способността за съждение е единственото съчинение, което е занимавало Кант също така продължително, и то най-вече с оглед на проблемите на естетиката. Отделно и независимо от тези проблеми той се занимава тук и с проблемите на органическия живот. Основната проблема и на трите Критики на Кант се съдържа във въпроса: Как са възможни априорни синтетични съждения? В Критиката на способността за съждение този въпрос се отнася до априорните принципи на естетическата преценка на красивото и възвишеното в изкуството и природата, а след това и до априорните принципи на логическата преценка на природата.