Монографията "Културната политика на българската държава (1885-1908)" проследява съдържанието, тенденциите и механизмите на културната стратегия в началните десетилетия на модерната ни държавност. Аргументирана е тезата за еволюционното развитие и постиженията на националното образование и на културните институции. Откроена е ролята на гражданското общество, културните и политическите елити с техните лидери в реализирането на идеи и практики, утвърждаващи България в европейското пространство на синора на ХIХ-ХХ в. Доц. д-р Мария Радева е препода¬вател в Историческия факултет на Со¬фийския университет "Св. Климент Охридски". Води основни и специали¬зирани курсове по методика на обу¬чението по история и културна поли¬тика на българската държава през XIX-XX в. (до средата на 40-те години). Специализира в Москва (1978) и Рим (1982). През 90-те години участва в семинари и проекти по проблемите на историческото образование, организирани от Съвета на Европа. По-важни публикации: "Философските и политическите възгледи на Иван Д. Шишманов" (1976), "Културната политика на българската буржоазна държава (1885-1908)" (1982), "Учебниците по българска история и отечествоведение и възпитаването на национални чувства и национално съзнание 1879-1900" (1986), "История на Софийския университет" (1988), "Италианското културно проникване в България 1919-1944" (1997). В периода 1994-2002 г . Мария Радева е сред авторите на учебници и учебни помагала по история на България за V, VI и XI клас.