Лабиринтът, Том 1

Продуктов номер: 10233
Изчерпана

Автор: Георги Спасов
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Фльорир
Състояние: Нова книга
606 страници
твърди корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Романи, новели, повести, разкази Няколко изречения на редакторите за Георги Спасов и за Лабиринта Затворът е лабиринт, но и градът е лабиринт, животът също е един огромен лабиринт. Може би тази мисъл ще остане в съзнанието ни, след като се запознаем с творчеството на Георги Спасов. Ще бъдем изненадани, до известна степен дори шокирани от художествените открития и творческите експерименти на писателя бунтар, от стройната вътрешна организация на изказа му, от поетиката, образността и символиката на прозата му, от значимостта, безумието и магията на типажите му. Ще бъдем стъписани пред философската обемност и ценностната плътност на изкуството на Георги Спасов, до голяма степен запълващо непълнотата в панорамата на съвременната българска литература. Не философски словоизлияния и самоцелен описателен психологизъм, не бягство от действителността, не напъване да се универсиализира философската, психологическата и моралната проблематика и да се търси някаква самоцелна надсоциална значимост, а критичен поглед към идеологическите ценности на човечеството през последните десетилетия и столетия, опит за разсичане на възела на противоречията в социалната действителност на страната ни, изправяне на човека лице в лице срещу съдбата му, обхождане на Лабиринта като средство за изследване и познание на героите, постепенно откриващи истината за своето съществуване. В този смисъл авторът не просто наднича зад паравана на житейските драми, общественото нецеломъдрие и политическия неморал, а се опитва да събори стените, да оцвети сивотата, да взриви "перпетуум-мобилето на застоя" и да разкаже "цялата мравча история". Той знае, че "дървото доставя дръжката на брадвата, която ще го отсече", знае, че Лабиринтът няма обхождане и от Лабиринта няма излизане, но знае също, че човек поне може да се опита... Георги Спасов е труден писател, защото бяга от привлекателната сладникава визия на посредствените съждения, която би приближила прозата му към масовия читател. Творчеството му е насочено към тези, които са се замисляли над формулата за великолепието и нелепостта на човешката участ, към читателите, които умеят да се наслаждават на цвета и звука на словото, на многоплановия подтекст на фразата и на иронията като инструменти за "разчупване" на съзнанието, да откриват различните философски и афористични пластове на сюжета и повествованието, да правят връзки между типажи, образи и лайтмотиви, отдалечени в политическото време и в литературното пространство. Изследвайки конфликта между героя и средата, изследвайки сблъсъка между диалектика, метафизика и агностицизъм в един свят, намиращ се и в застой, и в преход едновременно, Георги Спасов не декретира мислите и идеите си, а обсъжда заедно с читателя въпроси за свободната воля и за правото на морален избор, за ценностната система, за съдбата на обикновения човек, за човешкото страдание, за духовното самоунищожение и за грешките на Създателя, като изгражда сложна образна метафорика на действието. Той не само че не търси естетическа дистанция между себе си и персонажите си, а често се отъждествява с тях като непосредствен свидетел и потърпевш, като доброволен изгнаник, отказал се да приеме платформата на неубогата социална действителност, споява връзката между герой и автор в почти автобиографично единство. Ето, един от героите е тръгнал да убива чудовището с човешко лице и с глава на бик (романът "Лабиринтът на Минотавъра"), но по коридорите на Лабиринта стига до килията на затвора. Там той разсъждава за сътворението, за вселената и за природата, за дългия път на първобитния човек и за гибелта на Слънцето, за "граховите" закони на Мендел и винената мушица на Морган, а също за нелепата действителност и за света, "построен достатъчно здраво и трайно, за да не рухне с рухването на една или друга представа за него". Около него плуват лъжливите показания на свидетелите, пристрастието на съдиите, идиотизмът на надзирателите, плуват безброй личности и нищожества, всеки от които се смята за център на вселената. Премерената последователност на действието, пластичната строгост на изложението, драматизмът на композицията и дълбочината на сюжетите в прозата на Георги Спасов дават възможност за изграждането на нетрадиционни, но логични връзки между Книгата на мъртвите на древните египтяни и потока на съзнанието от новия психологизъм, между хаоса и хармонията, безумието и човечността, между логиката и лакърдиите, историята на човечеството и историите от песнопойките на село Бесапара. Литературните герои са ярки и запомнящи се, от тях струи светлина и мрак, преливащи в цялата цветова гама на живота. Те са селяни, интелектуалци, работници, а също певци, мъченици, сатрапи, дори вампири, таласъми, върколаци, гелощини. Дарина и Петко, Цвета, Стоян, Никола, Христо, Танас и Меселим бей, баба Стоила, баба Куна, дядо Тано и Христоско, Драгин Дингила, Цънкача, Таско Истината и Пандо Тръчи-Лъжи, а до тях Адам и Ева, Нютон и Лагранж, Карл V и Филип ІІ, Конфуций, Аристотел, Сократ, Платон, Нютон, Хегел и Айнщайн, Томас Мор и Троцки, Христос и Юда – кавалкада от герои, всеки от които носи своите послания. За лъжата: "Безкрайна яма. Колкото повече доводи събираш в нейна полза, толкова по-голяма става." За смъртта: "Краят на всички начала. Антиподът на живота. Прабабата на всички мистерии." За политиката: "Който държи властта в ръцете си, той е историческата необходимост." Авторът "развързва" героите си и те сами търсят алтернативите на несбъднатото и на невъзможността за себереализиране. За да запазят човешкия си облик и да се преборят с Минотавъра на обстоятелствата и властта. На героите му не са чужди страхът, лъжата, гневът, малодушието, отчаянието. Понякога Георги Спасов се подиграва с тях, гледа с насмешка наивните им шетни и бягства, поощрява жаргона, диалектните наслойки и шутовщината им, които разчупват леда на повествованието. Търси корените на примитивната им агресия, изследва анатомията на страха им. Съчувства им, съпричастен е към съдбата им. Защото знае, че те не са замръзнали статуи от образи и спомени, а капки от река, която движи действието. Нищо, че реката изчезва сред затворените пространства на пясъците, нищо, че неприятното, грозното, недостойното, сивотата "ни обкръжава и затрупва непрекъснато, сигурно, неотменно, фатално". В цялото си творчество Георги Спасов е категоричен, че ние нямаме право да използваме времето на живота си само за умиране. Дори и ако Лабиринтът е в мозъчните гънки на една безкрайна пустиня, сред тази пустиня трябва да открием оазисите на битието си. За автора Георги Атанасов Спасов е роден на 18.04.1943 г. в с. Синитево, Пазарджишко. Завършил е българска филология във великотърновския университет "Кирил и Методий". През 1967 г. сключва граждански брак с Величка Костова, с която имат двама сина – Атанас и Иво. Работил е като директор на училище "Васил Априлов" в Синитево, като директор на Окръжния пионерски дом в Пазарджик, като журналист във в. "Септемврийско знаме" в Пазарджик, като главен редактор на в. Чапаевски зов" в Белово. През 1988 г. се включва в дейността на неформалните организации. Той е един от основателите и говорител на СДС, участник е в Кръглата маса през 1990 г. В Седмото велико народно събрание през 1990-1991 г. е народен представител от Великотърновски избирателен район, директор е на в. "Демокрация". От 1993 г. до 1997 г. е съветник на президента Желю Желев. Умира на 14.05.2001 г. в София.