Съдбата на Александра Давид-Неел (1868-1969) е като сюжет от приключенски роман. На 18 години будната французойка е вече масон, на 23, преоблечена като мъж, става член на будистка секта, зарязва съпруга си и перспективите за бляскава кариера в парижкия хайлаф и поема към непознатите и пълни с опасности земи на далечния Тибет. На 50 години става първата жена с ранг на лама, а на 100 - кавалер на Почетния легион. Предлаганите "Тибетски загадки" са част от увлекателните и дневници. "Кравите се прибраха сами в обора. На Чангпал не и бе трудно да разбере какво бе станало, след като не видя нито невръстния пастир, нито телето, но не се притесни много, надявайки се, че синът и ще се върне по изгрев. Но утрото преваляше, а него го нямаше. Другият син, Догял, тръгна да дири малкото си братче и най-сетне го откри - недалече от мястото, където обикновено пасеше кравите. Младежът не забеляза загадъчната светлина, която къпеше затънтеното горско местенце, но много добре видя леопарда и Мипам, които се гледаха неподвижни. Помисли, че неподвижността на момчето се дължи на ужаса, който изпитва. Разтреперан от страх за него, бързо сложи стрела на тетивата и му извика: - Не се страхувай, Мипам, тук съм! Мипам се обърна и съзря брат си да опъва лъка. Той скочи пъргаво и се озова пред леопарда, крещейки: - Не! Не стреляй! Но беше късно. Стрелата вече летеше, леопардът изчезна и отровното жило прониза Мипам в рамото."