Любопитни умове: Как детето става учен

Продуктов номер: 10640
Изчерпана

Автор: Сборник
Категория: Терапия и практическа психология
Издателство: Изток-Запад
Състояние: Нова книга
276 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: американска
Преводач: Боян Брезински

---

Под редакцията на Джов Брокман "Любопитни умове: Как детето става учен“ съдържа 27 есета от някои от най-изтъкнатите световни учени - интелектуалци, които с произведенията си хвърлят мост над някога страшната пропаст между естествените и хуманитарните науки. Техните есета - идващи от сърцето и от ума - са достъпни дори за хора без научно образование. Целта ми беше да позволя на читателите да видят отблизо ранните години от живота на някои от най-интересните мислители на планетата - и да им предложа вдъхновение и мотивация. Джон Брокман Въведение Джон Брокман През пролетта на 2003 г. присъствах на лекция на математика Дъглас Хофстатър, организирана от Центъра за когнитивни изследвания на Даниъл Денет от университета "Тафтс". След това дадох вечеря в Кеймбридж, чиито гости, заедно с други учени, бяха Хофстатър, Денет и психолога от университета "Харвард" Марк Хаузър. Оживеното обсъждане на какви ли не теми през онази вечер обхващаше области като интуицията, еволюционната биология, изкуствения интелект, когнитивна наука и неврология, възприемане на музиката и други. Помня как си помислих, че не бих могъл да си мечтая за по-хубав разговор на вечеря. По едно време Марк Хаузър се обърна към Дан Денет и попита: "Помните ли кога сте започнали да мислите по тези въпроси? На колко години сте били? Кога идеите започнаха страстно да ви интересуват?" Дан отговори, че когато бил на шест години, един възрастен му казал, че тъй като задава толкова интересни въпроси, трябва да стане философ. Дъг Хофстатър каза, че откакто се помни, обичал числата и знаел, че иска да се занимава с математика. А Марк открил своите интереси едва в университета. Но общото между всички тях като деца е любопитството и дълбоката страст към научаване, (?) било то на конкретни факти или като цяло. Както отбеляза замислено един от другите гости на вечерята: "Всичко започна, когато бяхме деца." "Любопитни умове: Как детето става учен" съдържа 27 есета от някои от най-изтъкнатите световни учени на третата култура - обществени интелектуалци, които чрез произведенията си прехвърлят мост над някога страшната пропаст между естествените и хуманитарните науки. Техните есета - идващи от сърцето и от ума - са лични и достъпни. Не ви е необходимо научно образование! Като изходна точка за есетата попитах авторите: "Какво ви се е случило като дете, което ви е накарало да поемете по пътя на науката? Какво е насочило интереса ви в настоящата ви област и ви е вдъхновило да станете личността, която сте? Кои са вашите родители, връстници, наставници? Кои са повратните точки за вас, вашите моменти на преход, влиянията върху вас, вашите откровения, вашите инциденти, оказван натиск, конфликти, грешки?" Целта ми беше да позволя на читателите да видят отблизо ранните години от живота на някои от най-интересните мислители на планетата. И да им предложа вдъхновение и мотивация. Тези есета ни позволяват да усетим вълнението, което целите на книгата явно предизвикват у авторите. Също така трябва да отбележа, че тази група учени - понякога абсолютно неуправляеми - не се придържаше безропотно към моите напътствия. Някои автори преминават набързо през ранното си детство и започват разказа си в колежа и в университета. Но си заслужава да прочетем и да научим за всички тях и тази книга е едно добро начало. Темите в книгата са непредвидими, подгответе се за изненади. Ричард Докинс пише как му е повлияло четенето на книгите за д-р Дулитъл. Дейвид Бас научава някои факти за живота, докато работи на стоянка за камиони в щата Ню Джърси. Джана Левин е влюбена в космоса и си фантазира как ще отиде до края на вселената. Никълъс Хъмфри размишлява за привилегиите на това, да си роден в династия от учени. Робърт Саполски често навестява зоологическата градина в Бронкс и иска да бъде планинска горила. Стивън Пинкър обръща наопаки тезата на книгата. "Не преживяванията в детството са причина да станем такива, каквито сме, а каквито сме, е причина за преживяванията в детството.", пише той. Джудит Рич Харис си припомня своята изолация, самота и разграничаване от останалите нейни връстници. Някои автори са израснали сред природата: Тим Уайт пише за живота в провинциална Южна Калифорния, а Мъри Гел-Ман като дете възприема Ню Йорк като изсечена гора от канадска цуга. Даниъл Денет, Стивън Строгац, Марк Хаузър и Дойн Фармър разказват за учителите и наставниците, които променили живота им завинаги. Пол Дейвис и Лий Смолин си припомнят своите ранни срещи с представители на противоположния пол. Силата и влиянието на книгите и свързаните с тях идеи е тема на есетата на Алисън Гопник, Михай Чиксентмихай, Хауърд Гарднър и Шери Търкъл. Мери Катрин Бейтсън, Фриймън Дайсън и В. С. Рамачандран пишат за важното влияние на родителите. Идеите и експериментите са се отразили върху ранните години от живота на Лин Маргулис, Джоузеф Леду, Родни Брукс, Джарън Лениър и Рей Кърцуайл. Неотдавна прекарах един следобед в Санта Фе, разговаряйки с Мъри Гел-Ман, специалист по физика на елементарните частици, изключителен ерудит и лауреат на Нобелова награда. През последните десет години често се е случвало да говорим надълго и нашироко с Мъри, най-вече по научни проблеми, от кварките до сложните адаптивни системи. Този път бях любопитен да разбера за детството му - как се е запалил по физиката като начало и как се е развила неговата дълга и блестяща кариера. По време на разговора ни той ми разказа една история. През 1951 г., на 21 години Мъри бил специализант в Института за авангардни изследвания в Принстън, където често срещал Айнщайн, когато отивал на работа. "Алберт Айнщайн беше героят на баща ми, каза Мъри, и аз можех да говоря с него, но по онова време не ми харесваха хората, които се представят и се опитват да се запознаят с велики личности." Мъри не бил съгласен с опитите на Айнщайн да намери обединена теория на полето, без да включва квантовата механика или силното и слабото ядрено взаимодействие. "Ако той работеше върху нещо обещаващо, обясни Мъри, щях да имам основателна причина да разговарям с него, но не беше така..." А сега, каза ми Мъри, ужасно съжалявал, че просто не попитал възрастния Айнщайн за начина му на мислене в годините от началото на века от преди години, "когато е извършвал (?) най-великите научни изследвания от времето на Нютон. Щеше да бъде толкова вълнуващо!" Вероятно повече от всеки друг в съвременната култура аз се намирам в подобно положение: мога да общувам с водещите световни учени - и да ги убедя да напишат есета за ранните години от живота си, за развитието на отношението им към света и към онова, което ще стане дело на живота им. За разлика от Мъри, който не заприказвал Айнщайн през 1951 г., аз нямам намерение да пропусна тази великолепна възможност!