Из живота на един духовник в спомени и документи
ПРЕДГОВОР
Странно, по какъв начин Господ събира житейските пътища на хората. Сега, когато се връщам назад в годините, ясно виждам, че запознанството ми с Митрополит Симеон е резултат именно на едно такова предопределение, и за сетен път се убеждавам колко е вярна максимата, че „Бог е събирач". Как иначе да си обясня поредицата от факти, отстоящи с десетилетия едни от други, и нямащи, на пръв поглед, нищо общо помежду си?
И така, всичко започна през лятото на 1976 г., когато сред енориашите на кварталния ни храм „ Св. Георги " в родния ми град Русе, се разнесе новината, че един наш свещеник заминава за Америка. Не след дълго, някои казаха, че май става въпрос за Австралия. Тогава така и не разбрах за къде точно отпътува духовникът, но за първи път научих (бях 11-годишна), че някъде далеч от България, на други континенти, има наши църкви и наши свещеници. Спомням си добре колко ме впечатли този факт. Мислех си през какви ли премеждия преминават тези хора в далечните земи, за които знаех най-вече от книгите на Жул Берн и Майн Рийд.
Години по-късно, в суровата зима на 1984 г. (тъкмо започвах следването си във Великотърновския Университет), отидох с моя близка на вечерната служба за Рождество Христово в Катедралния храм. В края на богослужението тогавашният Великотърновски Митрополит Стефан прочете пред 10-ината присъстващи Рождественското Послание на Св. Синод и ни извести, че вече и в Западна Европа се създава нова българска епархия, начело с Епископ Симеон, който преди това е бил в Америка. Още в храма, с моята приятелка си казахме: „Колко интересно! И Царят ни се казва Симеон и живее в Западна Европа. Какъв ли е този човек, който идва от Америка? Какви ли са нашите църкви ,,навън"? Ако сега избягаме „ оттатък ", поне ще има къде да отидем. "
Да избягаме не успяхме, но, Слава Богу, няколко години по-късно комунизмът рухна и дойдоха дългоочакваните промени. През м. септември 1993 г. във Велико Търново пристигнаха Царица Иоанна u Княгиня Мария Луиза, която вече бяхме посрещали в Русе две години по-рано. При посещението им в Арбанаси, с моите приятели забелязахме, че заедно с дългоочакваните гости е и един непознат бечовлас духовник. Именно там и тогава видях за първи път Митрополит Симеон - духовникът от Америка, от другата страна на „желязната завеса ".
По-късно, точно този факт в голяма степен определи решението ми да се обърна именно към него за консултация при работата ми върху моята втора книга ,, Кръстът и Короната''. Така, в процеса на нашите разговори по темата на книгата, започнах да опознавам все повече този благ духовник. Беше особена радост за мен, че споделяме много общи идеи, че имаме сходни разбирания за света около нас, че виждаме в природата цялата премъдрост на Божествения акт на сътворението. Дългите ни беседи - за книги, изкуство, политика, неусетно преминаваха в сферата на no-възвишеното и мистичното, в чудни размисли за нашия Господ Бог и благодатните истини на православната ни вяра. Житейските разкази на Дядо изключителната добродетел на всеопрощението.
Колкото повече обаче, научавах за богатия житейски път на Митрополит Симеон, толкова повече у мен започваше да „говори" историкът. Всеизвестно е, че мемоарните свидетелства са важна и съставна част на всяка историография. А -животът на Дядо Симеон, още от ранно детство, го бе срещнал с много исторически личности - църковни, обществени и политически дейци от различни държави; богатата му мисионерска дейност на два континента бе преминала изцяло в сложните условия на Студената война; и до днес той се ползва с уважението и доверието на различни държавни и църковни лидери. Всичко това затвърди у мен убеждението, че подобен богат житейски опит е добре да бъде споделен с много повече хора, особено в днешно време, когато толкова липсват примери на жива вяра, себеотрицание и действена любов към ближните. Затова, когато един ден преди две години Митрополит Симеон сподели пред мен: „Какво да правя с всички тези писма, снимки, документи, които съм събирал от десетилетия?", отговорих веднага: „Ако благословите, нека ги включим в една биографична книга за Вас. Животът Ви заслужава да бъде описан и споделен с повече хора. "
Измина известно време след това, но в един разговор от Финикс, между другото той ме попита: „Как смяташ да се направи тази книга и струва ли си изобщо? Кой го интересуват подобни неща? " На свой ред обясних виждането си за структурата на книгата: тя да се състои от негови спомени, придружени от обяснителни бележки за личности, места и събития; и от документи и снимки, които да илюстрират разказаното от него. Когато обсъдихме всичко, започна и нашата обща работа.
Днес, година и половина по-късно, биографичното издание е вече факт. Държа да благодаря на всички, които спомогнаха в това начинание! Книгата се издава и по повод 85-годишнината от рождението, и 45 години от задграничното служение на Митрополит Симеон - духовникът, посветил целия си живот в служба на Бога, Църквата и хората, и който и днес, въпреки житейските превратности, продължава да стои твърдо на своя пост - да бъде достоен Архипастир и духовен водач на повереното му от Бога паство!
На многая и благая лета, Владика!
Мълвина Господинова