Текстовете, включени в сборника "Логика и наука", са свидетелство за трайната тенденция към логицизиране и методологизиране на философските изследвания в съвременна България. По този въпрос с водещ характер е материалът на доц. д-р Вихрен Бузов относно наличието на школа в българската логика. Сборникът е сплав от творческите възможности на учени от СУ "Св. Климент Охридски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий и ИФИ към БАН. Реализацията му пък е следствие от колективните усилия на общност от съмишленици и колеги, спечелили проект в сферата на обществените науки. Архитектониката на текстовете следва общоизвестния принцип за съвпадаше на ИСТОРИЧЕСКО и ЛОГИЧЕСХОТО - историческият контекст специфицира, а логическото начало конструира и конституира. Тематично материалите проследяват: • логическата традиция у нас (В. Бузов) • стоическата логика (М.Малами) • връзката между средновековната граматика и диалектика (О. Георгиев) • некласическите измерения на логиката и науката (М. Табаков) • феноменологическият аспект па логическото (Ст. Бъчваров) • екстензионалните параметри на обозначаването (А. Бешкова) • парадоксите и логиката (Р. Люцканов) • проблеми на диалогическата логика (Т. Полименов) • логическата "игра" при Витгенщайн (Е. Латитюв) • логиката в контекста на епистемологията (Е. Еленска) • протологически елементи в мита и културата (Е. Стефанова) • логическата наука през българското Възраждане (Е. Данков) • мястото на индукцията в логиката на решенията (В. Бузов). Сборникът "Логика и наука" е доказателство, че съвременните интердисциплинарни изследвания са немислими и невъзможни без съответната логическа грамотност и култура.