Ловци на умове-лекции по антропология „IIІ”

Продуктов номер: 14526
Изчерпана

Автор: Васил Гарнизов | Цвете Лазова
Категория: Световна културология, етнология и фолклор
Издателство: Нов български университет
Състояние: Нова книга
208 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Преподаването по антропология присъства в Нов български университет от самото му начало и се развива съразмерно и в хармония с него - кротко, с кривулици, но пък смислено. По всичко изглежда и устойчиво, ако приемем като признак за устойчивост факта, че някои от авторите в този том са наши бивши студенти и докторанти. Харалан Александров започна с курса "Занаятът на етнолога", който бе пряко свързан с продължително изследване на обществото и културата на Източните Родопи още през далечната 1991 г. Това му позволи да натрупа теренен опит, който пълноценно използва в дисертационния си труд. По-късно и Венцислав Джамбазов бе студент, а после докторант и активен изследовател в департамента по Антропология, а сега и двамата са сред ключовите ни преподаватели и автори. Междувременно антропологията се институционализира във вътрешен план и диверсифицира в международен план. Съжителството на разнообразни подходи, понятия и базови допускания е характерно за съвременното развитие на дисциплината. С разпада на съветския блок, на тоталитарните идеологии и авторитарните научни мега-дискурси и влиятелните авторитети стана невъзможно удържането на антропологическото изследване в тесни дисциплинарни рамки. Първи в този процес се разпаднаха марксизмът и неомарксизмът, които в продължение на повече от 50 години доминираха голяма част от полето на антропологията и задаваха тона на вътрешните му дебати. Казвам разпаднаха, защото някак си отидоха от първите страници на специализираните научни списания без дебат, без опит да се докаже академична автономност, несвързана с марксистката идеология като форма на фалирало държвно управление. Това че изчезна от първите страници, от дебата и аргументацията, не значи че той се изпари. Марксизмът се стопи и попи в разнообразни по своя характер предпоставки и допускания, които се разкриват чрез сложни деконструкции, за които повечето от младите автори не намират време и ценност, за да се влагат усилия. По-трудно отстъпи територия материализмът в антропологията, особено отвъд океана. Казвам по-трудно, защото един от бащите на Културния материализъм Марвин Харис до смъртта си през 2001 г. упорито бранеше привилегироваността на подхода с основния аргумент, че той няма алтернатива. Статиите му "Антропологията и теоретичното и парадигматично значение на колапса на съветския и европейския комунизъм" и "Културният материализъм е жив и е добре, и няма да изчезне, докато нещо по-добро не се появи" - показаха не че няма алтернатива, а че той не я вижда, макар тя че се случва пред очите му. С отслабването на материализма отслабна и старовечният му теоретичен противник, наречан от задокеанската антропология идеализъм и културализъм. Дебатът между различните стари версии на (културата произхожда от природа) и (културата произхожда от култура) е донякъде надскочен в нови подходи, ориентирани към изследването на процесите на вземането на решения и новите измерения на политическото; на развитието на Третия свят и новите измерения на икономическото; на реципрочната връзка между човек и среда и новите измерения на енвайронментализма; на изследването и генерирането на серия от практически приложения, които адресират проблеми на глобално, национално, регионално и локално ниво. Така днешната антропология все повече се превръща - по израза на Георги Фотев за социологията - в многоизмерна и полипарадигмална дисциплина, която допуска в себе си разнообразието на подходи, техники, гледни точки и интерпретации.