Какъв бе този звяр тогава, що тласна ме към
Този план. Ти беше мъж и ако го направиш
Ще бъдеш много повече - мъж повече от теб самия -
Ни времето, ни мястото тогава бяха подходящи.
Ти искаше да стиснеш двете в юмрук. Сега сами
Ти се предават, Къде отиде силния юмрук.
В битката се втурна ти, за да го браниш,
Прегръдката му бе със смрад и кръв.
За себе си го направи. Аз кърмила съм и
Добре познавам, как сладко е да чувстваш любовта
На малкото дете, което суче. Но даже мило
Да ми се усмихва, пак дръзнала бих от беззъбата му
Челюст гръдта си да изтръгна и бих разбила
Крехката главица, щом врекла съм се да го сторя.
Ти си обречен да го сториш.