КЪС ДЕТСТВО
Над линията в оня светъл ден
летяха щъркели. Лежах в тревата
и облаци, отпуснали юздата си,
се спираха съвсем, съвсем над мен.
Във тях тополи бели виждах аз
със щъркови гнезда по върховете.
О, картата на детските мечти
сърцето четеше в тези облаци тогаз.
Вървя сега и търся край плета
на детството ми палавите стъпки.
Момичешките плитки с плахи тръпки
готов съм пак да разплета.
Тук мойта детска гордост се преви
в една девойка със кордела синя
и вярвах аз, четирилистна детелина
намерех ли в зелените треви.
Днес може би отсреща по брега
и тя върви по линията също
и щъркелите и на нея връщат
навярно къс от детството сега.