МУЗИКА ОТ СВЕТЛА ТИШИНА "Когато прочета едно сполучливо хайку, имам чувството, че то е написано специално за мен!" - споделя в един от своите дневници "императорът на хайкуто" Мауцо Башо. Същото усещане имах и аз, разгръщайки "Малката вселена" на Лиляна Биволарова - Кишмерова, а това е сигурен знак, че се срещаме с една поетична сполука. Всъщност и в предишните си книги поетесата, която владее и други лирични форми, ни показва, че си има своя ключ към тайните на всемира (или по-скоро към техните разгадки) и ги пренася по един атрактивен начин в литературните си изяви. Да, пренася е най-точната дума за случая, защото създателката на тази "малка вселена" си има едно вродено качество, без което няма поезия: откровеността до болка и отвъд болката. Така се стига до един ореол от шепоти, до една музика от светла и пречистена тишина, които всъщност са в основата и на магическите японски тристишия в оригиналния им вид. Поетесата има невероятния усет да направи изцяло нови сетивни открития и да хвърли съвършено нов поглед дори върху уж познати неща и от "вече видяното" да ни предложи толкова живи природни картини, обагрени от собствения и вътрешен пейзаж. Георги Тодоров, ръководител на Българския хайку клуб