Ким Сонг Донг е известен писател и публицист, представител на модерната корейска литература. Топ е роден в Южна Корея през 1947 г. Писателят от малък започва да учи класическа китайска литература. През 1965 г. се премества в Сеул и посещава гимназията Сорабол, която напуска година по-късно, а през 1966 г. става будистки монах и ученик при дзен учителя Джихьо. Недоволен е от противоречията в будистката организация и по-късно става странстващ монах. През 1975 г. публикува романа "Моктакджо" във вестник "Седмична религия", който предизвиква недоволство в тогавашна Корея, защото Ким Сонг Донг критикува целенасочено будистите и цялото монашество и бива отлъчен от будистския орден в Корея. Сам се отказва от монашеския си живот и от 1976 г. се връща към светския живот. Работи в различни издателства и списания. През 1978 г. с новелата "Мандала" печели конкурс, организиран от списанието "Корейска литература", а през 1979 г. я преработва в роман и го издава като самостоятелна книга. Оттогава активно се занимава с творческа дейност и пише есета, разкази, новели и романи. Признати шедьоври на съвремнната корейска литература са произведенията му "Мандала", "Птицата на нирвана", "Една колиба", "Лятото на онази година", "Къща", "Път". Живата сила на романа "Мандала" е, че той е основан на лични преживявания, а авторът е прототип на главния герой - монаха Бобун, който е твърдо решен да постигне просветление. Минават години и на мястото на първоначалния ентусиазъм се настаняват вътрешните противоречия и разочарования. Младият монах си дава сметка, че пътят към извисеното и чисто съзнание е осеян с препятствия и младежкият идеализъм се сблъсква с уседналата реалност на системата. Бобун среща отдадения на множество земни пороци монах Джисан. Разговорите с него превръщат първоначалното презрение на Бобун към изпадналия монах в любопитство, а по-късно и във възхищение. За Бобун реалността и идеалите придобиват нови измерения. Така в основата си романът "Мандала" на Ким Сонг Донг е разказ за пътя на духа, дръзнал да отправи взор отвъд ежедневните грижи за оцеляване, търсещ освобождение и независимост от контролиращите съзнанието страсти, от една страна, и ширещата се ограниченост на обществото, от друга.