Книгата засяга актуалната тема за връзката между гражданското общество и начина, по който е формирана българската национална идентичност през модерната епоха. Авторът - учител и интелектуалец с оригинален почерк – поставя болезнения проблем: защо и как учебниците по история и медийните исторически публикации у нас произвеждат колективна памет, непригодна да стимулира разгръщането на гражданска политическа култура и да поддържа функционирането на демократичната система. Анализът води читателя към един основен извод: преосмислянето на училищното историческо образование е неотложна задача, стояща пред целия български културен елит.