Метро 2033

Продуктов номер: 14374
Изчерпана

Автор: Димитрий Глуховски
Категория: Руска литература
Издателство: Сиела
Състояние: Нова книга
514 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: руска
Преводач: Васил Велчев

---

Метрото - основният генератор за градски легенди За своите 28 години Дмитрий Глуховски е успял да учи четири години и половина в Израел, да поживее една година в Германия и три във Франция. Автобиографията му включва работа за "Радио России", за телевизионната и радио компания "Дойче Веле", за каналите "Евронюз" и "Russia Today" , бил е член на Кремълския пул. Част от съдбата му е работата като военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на "Хизбула". Част от митологията за него са подозренията на колегите му от "Евронюз", че е шпионин, защото просто "не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването". Част от плановете му е да прекоси нощем с дрезина московското метро в търсене на тайнствен подземен живот. Част от въпросите в главата му са как би живял светът след глобална катастрофа и какво ще стане с модела на обществено поведение, след като обществото ни изчезне. Дмитрий Глуховский се е опитал да отговори на тези въпроси като подложи героите от романа си "Метро 2033" на апокалиптични експерименти. Това е фантастичната антиутопия-притча за постядрена Москва, където оцелелите се крият от радиацията и от "новите форми на живот" в столичната подземна железница. Разпилени групи хора основават градове-държави в станциите на метрото, търгуват, воюват и сключват договори помежду си. За да спаси своята станция, главният герой е принуден да прекоси цялото метро, да се запознае с новите социуми, които са възникнали междувременно, и да преодолява различни опасности. Но по средата на пътя е убит от заблуден куршум. Годината е 2033. Целият свят е в руини. Човечеството е почти напълно унищожено. Москва е град призрак, отровен от радиация и пълен с чудовища. Москва се е превърнала в град-призрак, отровен от радиацията и населен с чудовища. Малцината оцелели хора се крият в московското метро - най-голямото противоатомно скривалище в света. Неговите станции са се превърнали в градове-държави, а в тунелите цари мрак и властва ужасът. И изход няма! Животът под земята, като алтернатива на надземните мутации, се оказва толкова благодатна тема, че "Метро" може да се превърне в глобален проект. Към него проявяват интерес западни издатели на компютърни игри, които се интересуват и от правата за екранизация на книгата. Според мен "Метро 2033" съвсем не е хорър фантастика, както го определят PR-те. Това е притча - коктейл между философия и социална критика, замаскирана като екшън. "МЕТРО 2033" става една от най-продаваните книги, по мотиви от него е създадена компютърна игра и се подготвя игрален филм. "МЕТРО 2033" е притча-предупреждение към човечеството, замряло на прага на нова студена война; за това колко е важно всеки правилно да разбере своето предназначение и колко е лесно да бъдеш излъган. Доверието повече не съществува и поради това сценарият, в който московското метро ще бъде използвано като гигантски противоядрен бункер, вече не изглежда фантастичен. Човекът е агресивно създание, а не рационално. Веднъж в столетието избухва голяма война и хората се стресват, но последствията й се помнят само от следващите едно-две поколения. Проблемът е, че много малко хора ще преживеят ядрената катастрофа - човечеството ще се върне в каменния век. Москва през 2033 година е полуразрушен, непригоден за обитаване град. Тези, които са успели да преживеят Катастрофата, живеят или по-точно съществуват в подземията на московското метро. Освободената от хората повърхност е харесана от нови форми на живот, а долу е относително безопасно, ако разбира се, ви е провървяло със метростанцията. Артьом живее на спирка "ВДНХ" - не най-добрия вариант, но все пак поносим. Когато става ясно, че и този плацдарм трябва да се предаде на тайнствените същества от повърхността, той се отправя за помощ в Полис, най-развития и богат град на новото метро, намиращ се на бившата станция "Библиотека на името на В.И.Ленин". В наши дни това разстояние може да се пропътува за половин час, но за Артьом шансовете да стигне по Полис жив и невредим са минимални. Такава е завръзката на романа на Дмитрий Глуховски "Метро 2003". Събитията в книгата се развиват динамично и неочаквано, още повече че за Глуховски сюжетът е само средство, чрез което да изрази идеите си. Фантастиката в своите най-стойностни проявления винаги е опит да се опише "различното" - това, което стои зад пределите на човешкия опит и разбиране. Най-типичният пример е "Соларис" на Станислав Лем. В руската фантастика от последните години - и в "Патрулите" на Сергей Лукяненко, и в "Тайният град" на Вадим Панов - темата за "различните" е застъпена толкова изчерпателно, че едва ли може да се каже нещо ново. Вече много трудно читателят би се удивил от съществуването на свръхспособности, паралелни светове или битки между вампири и магьосници - всичко това е гарнитура към основното блюдо, което във всеки един случай е собствено изобретение на автора. В романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски сблъсъкът на човека с някаква различна сила се превръща не само в размишление за "нашето постчовешко бъдеще", но и в притеснение какво може да се получи при възникването на ред напълно предсказуеми катастрофални събития. Да оставим настрана радиацията, апокалипсиса и другите фантастически фокуси (тук Глуховски съвсем не е първооткривател, за ядрения апокалипсис са изписани библиотеки) и да се опитаме да се ориентираме в политическото съдържание на романа. Нали никой не е обещавал, че fiction е само fiction. Московското метро, където са се спуснали оживелите след взрива хора, представлява ред политико-икономически обединения, разположени по спирки (станции), образуващи алианси и конфедерации или водещи помежду си ту война, ту търговия. Комунистическата "Червена линия" (простираща се между спирките "Спортна" и "Улица Подбелски") се прекъсва от Ганза т.е. Сдружението на кръговата линия (между "Парка на Културата" и "Комсомолска") и от Полис ("Библиотека на името на Ленин" и прилежащите й спирки), ВДНХ (откъдето започва пътя на главния герой Артьом), а "Автозаводска" и "Рижска" принадлежат на "Свободните троцкисти" и т.н. Животът продължава даже след края на света и на политическото устройство на Метрото от 2033 година биха завидели днешните така наречени сепаратисти: няма повече никаква Москва и никаква централизация - живей, търгувай, отглеждай гъби или убивай за собствено удоволствие.