Място за връщане • Интервюта, текстове, фрагменти

Продуктов номер: 9106
Изчерпана

Автор: Пенка Калинкова
Категория: Българска съвременна проза | Български мемоари и биографии
Издателство: Жанет 45
Състояние: Нова книга
271 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

"Място за връщане" е книга за Пловдив, за личности и събития, случили се в града под тепетата през последния четвърт век. Авторката Пенка Калинкова, журналистка и театроведка, е събрала в книгата си интервюта и фрагменти от интервюта, спомени, разсъждения, кратки рецензии и дълги обзори или както тя ги нарича "докосвания до хора, събития, места". За ползата от четенето, Пловдивските писатели, Радио Пловдив, Пловдивският Монмартър, Музикални хармонии, Златната ракла, Сцена на кръстопът са отделните части на книгата и заглавието на всяка от тях подсказва върху какво тя спира вниманието си. В последната част тя е включила интервютата си с писатели, взети през 90-те години на миналия век, и те очертават картината на обществено-политическия фон, върху който се експонират личности и събития от културния релеф на града. Книгата е ценна с желанието да остави спомен – "само написаното остава", преди всичко чрез личните впечатления и преживявания на Пенка Калинкова, за творци – писатели, художници, музиканти, радиоработници, телевизионери, част от които вече не са между нас. Новини, 18 сеп 2006 Спомените са признак, че животът ни доставя удоволствие... Хосе Ортега-и-Гасет, 1927 г. Само написаното остава, гласи латинска сентенция. - Кого от съвременниците бихте оприличили на лотофагите, които изяли сладкия лотос и се лишили от памет? - 0, те са много край нас. Какво да ви кажа... Съвременният свят е в много отношения отчайващ свят... Поначало нашата национална памет има много органични дефекти. Преди всичко тя е в голяма степен езическа памет, тя помни това, което е свързано с непосредствените болки, радости... - Сетивното възприятие искате да кажете... - Точно със сетивата си, епидермална е в много отношения тази памет. Тя не отива достатъчно в глъбина. А именно християнството даде на човечеството памет в дълбочина - когато помниш и това, което не е непременно в момента необходимо, не е прагматично свързано с нуждата на деня. Но то може би ще потрябва на твоите внуци и ти ще го пренесеш за тях. Паметта е свързана с основата на културата. Винаги съм давал на моите студенти един пример за това - какво е култура. Когато кажеш на детето си, че печката пари, то няма нужда да опитва дали пари, или не. Некултурният човек непременно трябва да се опари, за да разбере, че там не бива да се пипа. Културата е предаване на опит. Културата е да повярваш на тези, които са опитали преди тебе. Из интервю с Тончо Жечев, 1993 г.