Той е навсякъде. Ситният му смях е прочут, както са прочути приумиците му, капризите, дълговете… неговата самота и неистовата му нужда от любов, бунтарството, страстната независимост, предизвикателствата му, виртуозността му, слонската му памет, адската му трудоспособност. Моцарт несъмнено е най-големият драматург, приел човешка форма. Разбира се, не забравяме Шекспир, но не знаем нищо за Шекспир, докато имаме хиляди свидетелства за Моцарт… У Мистерията Моцарт всичко е Мъдрост и Красота. Как насред лична буря успява да композира толкова светла и ведра музика? Как в условията на постоянна драматична несигурност успява да напише през лятото на 1788 една след друга последните си три, наистина юпитеровски симфонии? Свръхчовек ли е, “гений”? Несъмнено, но какво означава това? Бил е нещо различно, ето това е. В България Филип Солерс е известен повече като мъжа на Юлия Кръстева. Във Франция обаче той е сред най-изявените интелектуалци, едно от ключовите имена в прословутия кръг "Тел Кел" и един от най-интересните романисти експериментатори. Погледнато така, изборът на издателство "Рива" е много добър, защото "Мистерията Моцарт" е хибридна откъм своя жанр книга - тя е и роман биография, и интелектуално есе. Нещо повече, с интертекстуалната си, бриколажна природа, с леко ирационалната си стилистика, тя се вписва в най-представителната линия на съвременното френско писане, персонифицирана от автори като Ролан Барт и Жак Дерида. Казвам, че книгата е роман, защото тя има претенцията да разкаже живота на Моцарт, но да го разкаже не само откъм документалното и биографичното, но да го разкаже и като въобразената история на един гений с всичко, произтичащо от това. А е есе, във френския смисъл на думата, защото се опитва да реконструира европейския контекст през последните два века, да охарактеризира Просвещението и Романтизма, да анализира произведенията на Моцарт, да говори за музиката, да изгради една плетеница от цитати и имена, които попълват липсващото в историята на Моцарт. Неслучайно книгата има дори библиографска и дискографска справка. "Мистерията Моцарт" е ясно структуриран текст, който играе с библейската символика. Книгата се състои от три части, озаглавени съответно "Тялото", "Душата" и "Духът". За всеки, който знае пристрастията на Солерс към Данте, аналогиите с "Божествена комедия" се натрапват. Защото текстът на Солерс със сигурност изисква не само буквално, но поне и алегорическо четене. Колкото до нейния обект, Моцарт - настоява книгата - не е просто композитор, той е медиатор, той е избраник, призван да скъсява границите между световете и да прониква в тайните на божественото, независимо какво ще назовем божествено - дали свещеното, природата, изкуството или нещо дълбоко интимно, което обаче отприщва вярата... Затова и "Мистерията Моцарт" непрестанно се връща към сюжета за детето чудо, за нестандартния музикант, за бунтаря, за дявола и светеца, за Моцарт, какъвто го помнят и представят. За твореца, призван да съчетава радостта и меланхолията, любовта и смъртта, знанията и предчувствията, обречеността и пророчеството. Книгата на Солерс от време на време препраща към популярния филм на Милош Форман, чудесно познава оценките за Моцарт, като се почне от Гьоте и Ницше и се стигне до Норберт Елиас и цялата днешна индустрия "Моцарт", помни и мълчанията на всички онези, обрекли Моцарт на забвение... И опитва да говори за Моцарт през писмата му. През градовете, в които е бил и в които е композирал. И най-вече - през музиката му. Защото Солерс е от авторите, които могат да ословесяват мелодиите, които знаят важността на гласа и които правят история, която отчита възможностите на ухото, неговата възприемчивост, неговите граници, агресиите на които е подложено. Гласът на Моцарт - казва Солерс - е оракул. А музиката му разказва нещата в дълбочина и поразбутва ада. Тя съобщава орфическата си Одисея и говори за всичко в неговата противоположност, непрекъсната двусмисленост, мистерия. Затова е музика, която гарантира модерност, която преоткрива надеждата и която белязва единствената революция, която си струва - революцията не на терора, а на духа. Амелия Личева