Много лека нощ За първи път спах сама извън къщи на някакъв лагер. В бунгалото ни имаше осем легла на два етажа и около 248 желаещи За втория. Всички се пишехме на смели, но тези, които пишкаха нощем, ги настаниха долу. И си легнахме да се страхуваме. Таванът започваше да пулсира и да се смъква надолу. Всичките стъпки, проектирани на тавана - онзи номер, с хвърлянето на обувките нагоре щяха да ни притиснат и може би в решителния момент стените щяха да спрат точно до пред гърдите ни - колкото да не плачат родителите. И стояхме така прилепени към възглавницата с извърнати на една страна глави (да не ни премаже носа) и едвам дишахме. Само че едно дете не издържа и каза: - Лека нощ - Лека нощ - Лека нощ - Лека нощ - Лека нощ