СЪДЪРЖАНИЕ Може пък да усети онова черното И войните така стават Зелените пристигнаха Война със зелените Капчица червена кръв ... - Чакай! Ти за какво черно ми разправяш? - За онова от долната земя. То не е виновно. Аз разклатих пръв. Не знаех, че толкова съм силен. Ако знаех, нямаше да клатя толкова. - Кое си клатил? - попита объркан зеленият. - Черешата, кое. Те после, Стриганата глава и Ваклъо, ми казаха да не клатя, че така ставали войните - от нищо и никаква работа, ама късно. Черното момче се беше вече ядосало. Рекох да почеша по корема един самолет и да му се метна, но то разклати клоните така силно, че и такъв катерач като мене не издържа. Клонът се счупи и аз паднах долу. Ако бях дете на някой цар, готова ти войната. Късмет е имало, че попадна на мене. Аз хем съм добър, хем не съм и богат. Та казваш, че не е падал никой от вашите? ... Горчив шоколад Нима има и червени? Хайде, сега пък съюзници... При сваления самолет В прегръдката на черния гъливер Бялата усмивка на черния парашутист Песъчинки и хора