„... Но скоро ще умрем и всеки спомен за тези петима ще се изличи от света, а и ние самите ще бъдем обичани за известно бреме и ще ни забравят. Но изживяната любов, тя стига; всички пориви на любовта се връщат към любовта, която ги е излъчила. Дори и споменът не е необходим за любовта. Има един свят на живите и друг свят - на мъртвите, а мостът помежду им това е любовта, единственото спасение, единственият смисъл."