Да проучи явлението музика отвътре, да се опита да хвърли светлина върху строежа на скритите й механизми, върху функционирането и възприемането им, да се вгледа в музикалната форма като динамичен процес, да се вслуша в стратегиите на композитора вътре в произведението, да упомене, най-сетне, някои важни етапи от еволюцията на музикалния език, наречени исторически - такава е целта на този труд.
За слушателя, влюбен в музиката, книгата е възможен ориентир. Без да е нито есе за професионалисти, нито общодостъпен коментар, чрез разбираемия си език и новаторския подход към музикалната реч тя се насочва към читателя неспециалист, който иска да проникне в сърцето на тази вселена. Андре Букурещлиев, един от най-значимите френски композитори на своето време, познат и ценен с трудовете си за Шуман, Бетховен, Стравински, Шопен и Дебюси, го въвежда в нея майсторски, подавайки му ръка.
След „Поглед към Шопен" и „Шуман", „Музикалният език" е третата, публикувана в България книга на Андре Букурещлиев. В нея композиторът анализира същността на западноевропейския музикален език в достъпен, почти разговорен стил, ясно очертавайки контурите му с поглед на смел артист и майстор-изобретател на отворените постмодерни форми. Букурещлиев говори ясно и просто за явлението музика, превърнало се с годините в нещо традиционно неразгадаемо. Като съчетава емоционалност и конструктивност, той проследява пътя на музиката, извървян до 50-те години на ХХ-ти век, избягвайки клишета и общи мнения, дори с риск да бъде уязвим, споделяйки субективни предпочитания или резерви.
Книгата изиграва решаваща роля в западноевропейските музикално-теоретични и лингвистични кръгове през 90-те години на миналия век и се превръща във фундамент за редица значителни изследвания в тази област.
Анжела Тошева