XX век затваря музиката вътре в самата нея, преграждайки я от породилия я sacrum, и отнема конвенционалността на нейните символи. Изминавайки пътя от реторичните мотиви и числовата символика през една индивидуализирана идиоматика, стояща все по-далече от колективната валидност на символа, музиката потъва в безкрайните огледала на знаковия свят. Преживяната в началото на XX век промяна в музиката е промяна не само на иманентните и характеристики; тя засяга дълбоко връзката и с трансцендентното. Тази връзка, макар усложнена до един език от субективно създавани знаци, е това, което гарантира обаче нейния смисъл и право на съществуване. Доц. д-р Наташа Япова преподава история на музиката в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Изследванията и са в областта на западноевропейската и на българската музика, както и на музикалната историография. Член на Съюза на българските композитори, на редакционния състав и на редколегията на сп. "Музикални хоризонти", един от инициаторите и научен редактор на поредица паметници на музикалната наука.