НАИВНО ИЗКУСТВО
хоовод
около болния роднина,
каменист хоровод с тежки, схванати челюсти
(иначе-ловна сцена)
да го умъртвим, ще изгубя безкрайни сърца от сърцето си,
да го пуснем, ще бъда най-после свободен
***
СЛЕД ДЪЖД
изтъркулени кестени и жълъди,
издишани фунии светлина -
и празнична мъгла
защото тъкмо светлината го обърква, лятото
завърта
лъжичката за чай в устата си
и очевидно нещичко си мисли,
какво си мисли