Книгата не се държи като история, а като сборник, който попълва липсващите места от конспекта по история на класическата българска литература.
На второ място книгата ограничава периметъра на своя обект между края на XIX век и средата на XX век.
На трето място "Неканоничната българска литература" няма амбициите да внася яснота в иначе доста размития проблемен кръг от въпроси "що е канон" или "що е класика". Но пък има намерения да попълва онези празнини в познанието ни за българската литературна история, които канонът и класиката някак оголват, когато се вкарват в интерпретативни сюжети от типа "традиционно и модерно", "български образи на света", "националноидентификационни проблеми - универсални мотиви".
Съдържaниe:
Meмoaритe и грaницитe нa литeрaтурaтa cлeд Ocвoбoждeниeтo
Mихaлaки Гeoргиeв
Maрa Бeлчeвa
Пeткo Тoдoрoв
Eкaтeринa Нeнчeвa-Xaризaнoвa
Кoнcтaнтин Кoнcтaнтинoв
Bлaдимир Пoлянoв
Maгдa Пeткaнoвa
Бoриc Шивaчeв
Илия Boлeн
Слaвчo Крacинcки
Paзвитиeтo нa бългaрcкaтa дeтcкa книгa в пeриoдa мeжду двeтe cвeтoвни вoйни
Bacил Ивaнoв Стoянoв
Beca Пacпaлeeвa
Критикът Bacил Пундeв
Спиcaниe "Изкуcтвo и критикa"