Неоплатонизъм

Продуктов номер: 3390
Изчерпана

Автор: Жан Брюн
Категория: Антична философия | Философска есеистика, мемоаристика и популярни издания
Издателство: Одри
Състояние: Нова книга
125 страници
меки корици
Първо издание: 2002
Народност: френска
Преводач: Марио Йончев

---

Библиотека Компас № 28 По традиция като неоплатонизъм се определя онова гръкоезично философско течение, което хронологически се разпростира от първата половина на II век до декрета от 529 г., с който Юстиниан закрива Атинската школа. Макар че вече се е наложило, това определение не е съвсем точно, както впрочем не е точно и определението александрийски философи, давано понякога на мислителите, илюстриращи този период. Някои философи потърсиха корените на неоплатонизма в тълкуванието, което Аристотел дава на Платон, други видяха в стоика Посидоний човека, проправил пътя към тази философска доктрина. Отвъд безплодните усилия да бъдат открити корените и, ние ще се ограничим да отбележим, че терминът неоплатонизъм се отнася до философията на Плотин и учениците му, които, макар и да се отклоняват в една или друга степен от него, изпитват дълбоко възхищение към своя учител, а така също към Аристотел и стоиците. Те учат или преподават в Александрия, Атина и Рим — трите главни интелектуални центъра на Европа.