ДРУМЕВ ПИСАТЕЛЯТ Литературната дейност на В. Друмев започва в Одеса и Киев, продължава в Румъния. Духовният сан я поставя на изпитание, но не я анатемосва. Духовникът не можа да обезличи напълно писателя. Наистина той го остави на заден план, не му даде възможност да изяви своите големи възможности като белетрист и драматург. Но без да има някакви литературни амбиции, митрополит Климент продължаваше да обмисля нови литературни творби със сюжети от съвременността и историческото минало, да изписва с красивия си почерк ръкопис след ръкопис, които обикновено не завършва, да задоволява поне отчасти неутолимия порив на призванието си. След Освобождението той не публикува нито едно литературно произведение - в щастливо оцелялата част на архива му се пазят само незавършени разкази, повести, драми... Друмев остана представител на Българската възрожденска литература - с повестите "Нещастната фамилия" и "Ученик и благодетели", с драмата "Иванко". Всяка от тези творби обаче представлява литературно явление със своя обществен резонанс, с творческата си история, с мястото си в развитието на българската литература. Затова авторът на "Нещастна фамилия" продължава да живее в съзнанието на поколенията не като митрополит Климент, а като белетриста и драматурга на Възраждането Васил Друмев.