И СБОГОМ
Към милионите стихове на света
прибавих само няколко строфи.
Не по-мъдри от песента на щурците. Зная това. Простете ми.
Свършвам.
Не бяха дори първи стъпки
в лунния прах.
Ако обаче въпреки всичко сияеха понякога,
не беше от тяхната светлина.
Обичах този език.
И тази, която кара мълчащите устни
да затрептят.
Лесно ще накараш влюбените да се целуват,
блуждаейки из озарената земя,
където слънцето залязва по-бавно,
отколкото на тропика.
Поезията върви с нас от началото още.
Като любене,
като глад, като чума, като война.
Понякога стиховете ми бяха глупави
до срам.
И затова не се извинявам.
Вярвам, че да търсиш красиви думи
е по-хубаво,
отколкото да убиваш.