Одесос е името на античното селище, основано между 593 и 558 г. пр. н. е. от милетски колонисти на територията около морския залив на днешния град Варна.
Археологическите находки от района на Одесос и разположените сравнително в близост около него древни поселения по крайбрежието дадоха възможност зараждането на най-ранното организирано общество в европейските земи да се търси именно в този район и да се датира от V хилядолетие пр. н. е. В края на XV в. пр. н. е. тези земи са били заселени от компактни маси тракийци, които владеели и крайбрежните ивици. Запазените сведения от изворите и проучванията на археологическия материал показват ранните контакти между местното население и малоазийските народи. Въпреки това, на територията на западнопонтийското крайбрежие до VII в. пр. н. е. не се създават големи нетракийски поселения.
След основаването на Аполония и Истрия от йонийските колонисти, като важен опорен пункт между тях възниква Одесос. Поради оскъдните сведения от изворите възстановяването на историята на града през V-І в. пр. н. е. понастоящем се извършва главно по археологическите находки, като една значителна информация предоставят изображенията и надписите от различните емисии монети, отсичани в монетарницата на Одесос.
Вероятно поради наличието на граждани от тракийски произход в Одесос е проникнал култа към местното тракийско божество Дарзалас, известно по-късно като Великия бог и неговия култ е доминирал над култа на главното божество на Йонийските колонии Аполон. Едновременно с Великия бог е била почитана неговата съпруга Великата богиня. Други почитани божества са Деметра, Хермес, Атина и Артемида, като сведения за техните култове и изображенията на техни култови статуи са достигнали до наши дни главно посредством изобразяването им върху различните типове градски монети.
Както и останалите западнопонтийски градове в периода V-! в. пр. н. е. Одесос е имал едно относително автономно съществуване, прекъснато по време на владичеството на Лизимах. Сведения за това предоставят използваните в града собствени и контрамаркирани чужди монети, главно тези на Лизимах.
Голямото икономическо издигане на Одесос започва след смъртта на Лизимах и може да се установи и чрез съпоставката между неговото монетосечене и това на останалите градове от района. По това време града отсича големи емисии златни и сребърни монети. Към средата на II в. пр. н. е. Одесос засилва връзките си с Понтийското царство. По времето на Митридат VI града е една от базите му в подготовката на военните действия срещу Рим, като по това време се отсичат редица характерни емисии тетрадрахми. След пораженията на Митридат VI започва един период на упадък на западнопонтийските градове, включително и на Одесос, което намира характерно отражение в неговото монетосечене. Този упадък се засилва след възхода на Гетското царство около средата на I в. пр. н. е., когато редица градове са разграбени и загубват своето предишно значение. По това време западнопонтийските градове загубват своя преимуществено гръцки характер и се превръщат в гръцко-тракийски селища. Особено характерен е случая с Одесос, отразен и в значителната промяна на изображенията от последните му автономни емисии монети.