Огледала на фантазията С всеки ден евтиният дървата за горене, при то6а положение не е ли все едно къде седя и пия гола бода? Но няма да би угодя, дори на смърт да ме влачите. Не е беда, че за жалки петачета три часа из джобовете си ровя. Не е беда, че под небе отровно в сиви дрипи треперя, а с мозъка си храня орли в Кордилиерите. По-високо, по-високо върху фантазиите, както върху ски, над всичко, което ви блазни - над парите и парцалките, над чаршафите за екстазни изри. Ти, безкрайност, ме опияняваш по-силно, отколкото в детството цветче нетрайно. Към теб, безкрайност, към теб отправям взор. Скоро мускулите и костите ще се стопят от умора. Аз мога и сега като червей под земята да ида, мога и сега десет планини на длан да вдигна, а корпуса на вселената на рамо да понеса. Дайте ми да зърна снега на Лапландия, с жарко дихание на бода ще го превърна! Или, ако искате, вместо пламък на свещта обесен клас ще забода. Любовта е просто мечта. Тя ми даде тази песен. Мечта! Зад цепениците, където уютно мирише на плесен, бузите ми да оближе слънцето се спуска пак с жълта мутра на котарак. Лежа на цепениците, загар събирам. -А над мен телеграфните стълбове на хармоника свирят.