Огледало и автопортрет ІІ

Продуктов номер: 15157
Изчерпана

Автор: Георги Трифонов
Категория: Изобразително изкуство
Издателство: Захарий Стоянов
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789540901619
344 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: българска

---

Творецът диша най-естествено, когато твори. Убеден, че тогава дори Някои по-силен и мъдър му помага. Без да отдавам значителност на личността си, надявам се с това издание да оставя непреднамерено завещание чрез бегли свидетелства за труда си през живот, преминал не само в празноглавия и бохемство. Исках да събера поне част от плодовете на направеното. Изпитвах необходимост да се разтоваря от багажа на възрастта и да се почувствам по-свободен, възкръснал или новороден... Струваше ми се, че лесно ще направя подбор (въпреки нехайството към трупане на личен архив разполагах с немалко фоторепродукции и диапозитиви), но много от реализациите - може би едни от най-представителните, бяха отпътували (без да оставят дори любителска фотоследа) при непознати ценители в различни краища на света. Бе невъзможно и късно да възстановява пропуснатото им регистриране, за да изградя по-цялостно представяне. Направих не твърде успешен опит за приблизителна количествена статистика колко живописни картини, графики, рисунки, илюстрации, керамики, пластинки, проекти и изпълнения на стенописи (ведно с разни други „артистични" прищевки) съм осъществил след студентските си превъплъщения - от 1973 година досега. Резултатът е далеч от всякакви претенции за точност: около 1600 броя - живопис; над 5000 броя - скици, рисунки, акварели и графики; над 250 броя - керамики, пластики и различни материали; над 29 проекта за стенопис и около 15 реализирани стенописи (някои от тях - унищожени); разни други? Не малко, но можеше да бъдат и повече... Както вече споменах: жалко, нямах дори любителски фотосвидетелства за много от тях. Утеших се, че (слава богу!) непоправимостта на пропуснатото ще помогне за по-бързо съставителство и колкото и да не дава пълна представа за всичко успешно направено, спасявам значителна част от оцелелите представи (за да отразя мъглявина от себе си чрез тях) и след осъществяване на публикуването им ще мога да търся нови и неподозирани (дори и от самия мен) пространства и отражения, чрез които бих искал да съществувам в предстоящите години... Ако успея донякъде — и след тях.