Разпуква се небето. Пъклен дим, узрял като напръхнала праханка, разсейва се, едва забележим, с горчивата усмивка на вакханка. Просветват утаените мъгли в мътилките на хали вихробласи и изгревът се рони като касис с ухание на кедрови смоли. В око на гарван слънцето изпича тъмилото на идващия ден, Опърлен лъч пронизва песен птича, пищи духът ми, в тяло огнезден.