Основи на теорията на художественото творчество • Учебно помагало

Продуктов номер: 9101
Изчерпана

Автор: Герасим Стоилов
Категория: Изобразително изкуство
Издателство: УИ Епископ Константин Преславски
Състояние: Нова книга
106 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

Вместо увод Проблемът за човешкото творчество изцяло е свързан с проблема за отношението на съзнанието и дейността на човека към обективната действителност. Човекът по природа е творец. Той преобразява окръжаващия го свят, създава "втора природа". Окръжаващата среда представлява "отворена книга на човешките същностни сили", Творчески продуктивният вид дейност е най-сложното, най-висше стъпало на отношението на човека към действителността. Творчеството в широкия смисъл на думата това е способността на човешкото съзнание и практическата дейност на хората за преобразуване на съществуващото и създаване на нещо ново, което да отговаря на потребностите за усвояването и преобразуването на действителността, на нуждите на прогресивното развитие на обществото. Нарастващият интерес към евристическата проблема¬тика, в т. ч. и към проблемите на художественото творчество, се подчертава и от все по-широкото отношение в света към проблемите и развитието на всички видове изкуство, към цялостното формиране жизнената среда на човека. Представата за човека като развита личност, свободно проявяваща своите творчески способности, е била идеал на много прогресивни мислители от миналото. Особен интерес към тези проблеми е бил проявен през XIX век. Предлаганите обаче пътища и средства за осъществяването на хармоничното развитие и възпитание на личността обикновено са били утопични. Прекрасните намерения на теоретиците неизбежно се разбивали, сблъсквайки се със самата реална действителност, с жестоката необходимост от борба за съществуване. Пътищата и средствата за духовното развитие на човека, за свободната изява на неговите същностни сили се съдържат в творческото отношение към труда, в творческата трудова дейност. Именно трудът е бил онзи фактор, който е способствувал за отделянето на човека от животинския свят, за неговото "очовечаване". Съзнателната дейност станала определяща характеристика за човека: "Животното е непосредствено тъждествено със своята жизнедейност. То е тази жизнедейност. А човекът прави самата своя жизнедейност предмет за своята воля и своето съзнание. Неговата жизнедейност е съзнателна. Това не е такава определеност, с която той непосредствено се слива в едно. Съзнателната жизнедейност непосредствено отличава човека от жизнедейността на животното." Това са мисли на К. Маркс. Производителната дейност способствува за развитието на ума и чувствата на човека, за формирането на целенасочената воля необходима за съзнателното осъществяване на трудовата дейност. В резултат на продължителното усъвършенствуване процесите на труда човекът е достигнал в своята дейност небивали висоти."Само благодарение на труда - подчертава Фр. Енгелс, - благодарение на приспособяването към все по-нови операции, благодарение на предаването по наследство на достигнатото в развитието на мускулите, връзките и, за по-дълги промеждутъци от време, също така и на костите, и благодарение на все по-новото приложение на тези предадени по наследство усъвършенствувания към новите, все по-сложни операции, - само благодарение на всичко това човешката ръка е достигнала такава висока степен на съвършенство, на която тя е съумяла, като че ли с вълшебна сила да извика на живот картините на Рафаел, статуите на Торвалдсен, музиката на Паганини". Великите творения на изкуството се разглеждат именно като постижения на творческата дейност на хората. Усвояването на света посредством изявяването на своите способности, на своите същностни сили постоянно карало хората да общуват помежду си; субективните способности придобивали обществена значимост. Индивидът се превръщал в обществен човек, т.е, в социум. Разгърналата се предметна творческа дейност пораждала богатството на субективната човешка чувствителност. В този процес значителна роля изиграло изкуството. Само музиката може да пробуди музикалното чувство на човека; за немузикалното ухо и най-прекрасната музика няма никакъв смисъл, за него тя не е предмет нито за обсъждане, нито за преклонение. Творческата дейност на субекта има обществен характер. Въплътена в предмет, тя оказва въздействие върху другите членове на обществото. Възприемането на този предмет поражда потребност от него. "Предметът на изкуството -нещо подобно става с всеки друг продукт - създава публика, разбираща изкуството и способна да се наслаждава на красотата. Затова производството произвежда не само предмет за субекта, но също така на субект за предмета." В това принципиално за разбирането характера на творческата дейност заключение избираме примера от изкуството именно като дейност подчертано творческа. Търсенето предизвиква предлагане, стимулира творческата дейност. Субектът разширява възможностите за изява на своите същностни сили за сметка на очовечаването на природата. Само благодарение на предметно разгърнатото богатство на човешкото същество се развива, а частично за пръв път се поражда, богатството на субективната човешка чувственост: музикалното ухо, усещащото красотата на формите око, - накратко казано, такива чувства, които водят към човешките наслаждения и които се утвърждават като човешки същностни сили. Тъй като не само петте външни осезания, но и така наречените духовни чувства, практически чувства /воля, любов и т. н./ с една дума, човешкото чувство, човечността на чувствата възникват само благодарение на съответния предмет, благодарение на очовечената природа. Съществен етап в усъвършенствуването не човека и обществото е разделението на труда. Вследствие разделението на обществените отрасли на производството стоките се изготвят по-добре, различните склонности и таланти на хората си избират съответна сфера на дейност, а без ограничение на сферата на дейност не може нито в една област да се направи нещо значително. По този начин и продуктът, и неговият производител се усъвършенствуват благодарение разделението на труда. Пътищата към всестранното проявление на човешките същностни сили и новото обогатяване на човешкия индивид се свързват с естетическите способности на личността и тяхното развитие. Обектите на външния свят, например растенията, животните, камъните, светлината, се възприемат от човешкото съзнание "отчасти като обекти на естествознанието, отчасти като обекти на изкуството", т.е. човешкото възприятие обезателно включва в себе си естетически елемент. Човешката дейност е универсална. Човек умее да произвежда по мярата на всеки вид и навсякъде да прилага към предмета присъщата му мяра, по силата на това човекът строи също така и по законите на красотата. Присъщата на човека и само на човека непринудена дейност "по законите на красотата" се счита за свободна творческа дейност. Творческата дейност е абсолютна проява на творческите дарования на човека, без каквито и да било други предпоставки, освен предшествуващото историческо развитие, което прави това цялостно развитие самоцелно, т.е. развитието на всички човешки сили като такива, без съотнасяне с какъвто и да било предварително установен мащаб. Като непременно условие за осъществяването на свободния творчески труд се счита пълната материална осигуреност на човека, неговото пълно освобождение от тревогите по удовлетворяването на физическите потребности. Именно в това се и заключават особеностите на човека като творческа личност, че той произвежда даже тогава, когато е свободен от физическа потребност и в истинския смисъл на думата той произвежда именно тогава, когато е свободен от тази потребност. Затова съвременните теории за свободното време изглеждат нелепи. Бъдещото "царство на безделието", в което всички без изключение дейности ще се извършват от машина, а човекът ще бъде освободен от всякакъв, в т. ч, и творчески, труд е невъзможно. Тази утопическа теория лишава човека от необходимостта и възможността да се труди, лишава го и от човешката му същност. Ликвидирал нуждата, ежедневните грижи за насъщния, човекът влиза в царството на свободата. Царството на свободата започва в действителност едва там, където се преустановява работата, продиктувана от нуждата и външната целесъобразност, следователно, то по природа се намира отвъд сферата на собствено материалното производство... От друга страна започва развитието на човешките сили, което е самоцелно... Развитието на човешките сили не заради материалното самообогатяване, не от користни интереси, развитието като самоцел, като път за овладяване на духовните богатства. Доц. д-р Герасим Стоилов