Монографията представлява първи опит за цялостно изследване на Славейковата творба "Сън за щастие".
Анализът обхваща в зададената от поета последователност всички стихотворения, които изграждат смисловата и художествена цялост на "Сън за щастие". Чрез съпоставка с други близки по форма произведения от българската и от чужди литератури е обосновано предложението "Сън за щастие" да се определи жанрово като лирическа книга. Отстояван е възгледът, че в "Сън за щастие" се откроява определен лирически модел, който в "разпръснат" вид присъства и в голяма част от останалите творби на Славейков. Изследвани са връзките между "Сън за щастие" и антологиите "На Острова на блажените" и "Немски поети". "Следи" от "Сън за щастие" са потърсени и в други Славейкови текстове, като например неговите "Пътни очерки" или писмата му до Мара Белчева.