ФОРМИ Гледах мига когато клетките се деляха и светлината напускаше мрака и семето зрееше вече преди да бъде посято от ветровете и водата се разлагаше във въздуха и гледах мига когато се разтваряше цветът със омаята на ароматите над морето Това бе мигът на крехката невидима черта на съществуването която разделя и съединява небитието с бъдното време От него се раждаха форми които окото лови отвъд осезаемата светлина с движения пълни зад своите кори зад своите кожи зад своите окови Форми пуснати във простора на движението на звездите в които и ние се припознаваме объркани пред онази черта помежду съня и явето както между болката и викът пред деня който се ражда