Дали усещанията на хората е възможно да се оприличат на мидите в морето? Има периоди, през които човек е настроен към позитивни изживявания, към общуване, към изучаване на нови територии. Но има отрязъци от време, когато същия този човек затваря душата си в черупката, както мидата затваря своята и преосмисля, взима решения и остава сам със себе си. Сам със своя вътрешен свят, със спомените, с преживяното, с разочарованията и хубавите моменти. Тогава сякаш прави кратка равносметка на личността си, но отново отваря човешката си обвивка, защото знае, че животът е в човешките взаимоотношения. А черупката предпазва перлата, скрита в нея, но не показва красотата й такава, каквато е в действителност, ако самата тя не открие своя блясък... Може би някъде в човешкото съзнание всеки мечтае да бъде перла. А всъщност, дали човек не е една перличка, която иска да бъде забелязана, да бъде оценена и да не бъде забравяна...