Песен за нибелунгите

Продуктов номер: 6021
Изчерпана

Автор: Записал - Конрад фон Фусесбрунен
Категория: Немска литература
Издателство: ЕМАС
Състояние: Нова книга
433 страници
твърди корици
Първо издание: 2005
Народност: немска
Преводач: Борис Парашкевов

---

Нибелунгите пропяха на български език Задължително е някои да даде оценка за превода на Борис Парашкевов "Песен за нибелунгите" е между 10-те най-мераклийски заглавия на разкрепостеното българско книгоиздаване (изд. "Емас"). Излезе едновременно в 3 версии - 3 степени на луксозност, с гравюри отпреди 2 века. Осем години плътно хвърлил Борис Парашкевов върху превода на 10 000-те стиха, общо му се събират 3 десетилетия занимания с германския епос. Професорът по историческа граматика на немския език превел "Песента" от оригиналния средновисоконемски. Тя е съставена в самото начало на XIII век от книжовника Конрад фон Фусесбрунен по фолклорни мотиви, като рицарски роман. Преоткрита е в средата на XVIII век и от нея почнали да се вдъхновяват. Най-прочутото вдъхновение е Вагнеровата тетралогия и от нея пък се вдъхновявали други. От които най-прочутият е Хитлер. На български е преразказвана в проза през 20-те години на миналия век. Историята на Кримхилда, Зигфрид, Брунхилда и компания, подгизнала от подлост и кръв, няма как днес да вдъхнови хитлероподобните. Тя е основен литературен паметник и е задължително, ако се намери кой, да оцени делото на Парашкевов - кое добро, кое не - на академично равнище. Че ще го чуят само двама-трима, е без значение, както е без значение, че "Песента" ще прочетат не повече. Важното е да се създава акустика. Това, дето му викаме демокрация, ни споходи с маниерите на слон в стъкларски магазин и потроши всичката такава акустика. И сега хленчим, че се чува само чалга. Явлението ликвидационни съвети не е единствено земеделски фeномен. Едно поколение не стига за сглобяването на ликвидираната духовна акустика, две - кой знае? За хора като Парашкевов то е без значение. Човекът живее тук и сега, въпросните осем години няма кой да му ги даде по-късно. Прочетете поне предговора му - 4 странички. Няма го там обичайното вайкане: колко тежко се превежда от средновисоконемски при днешните условия и т. н., преводача го няма. Там е само работата му - много, много рядко срещана позиция на нашенски интелектуалец. в. Сега, 7.1.2006 Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски Владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос "Песен за нибелунгите". Приказни мотиви и легенди за стародавни герои се преплитат с потънали в забрава исторически събития, станали в обширния ареал от Исландия през поречията на Рейн и Дунав до Виена, за да се слеят в тази грандиозна сага за всеотдайна любов и гнетяща омраза, за достопочтена преданост и подла измяна, за помпозни рицарски турнири, редуващи се с безпощадни кръвопролития. Независимо кой е истинският и автор, "Песента за нибелунгите" притежава не само художествена стойност, отредила и място в световната литературна съкровищница, но и магнетичната привлекателна сила на изпепеляващите страсти, покорила умовете на велики творци и станала повод за претворяване в други изкуства. Прекрасният превод на Борис Парашкевов, за пръв път на български език, ще попълни празнината в нашата култура и ще даде възможност на българския читател да се потопи в омаята на една епоха на герои. Борис Парашкевов е носител на националната награда "Христо Г. Данов" 2006г. в раздел "Преводна художествена литература".