“Бедняк съм се родил, бедняк и ще умра. Но се лаская от надеждата, че моята поезия ще надживее моята бедност.” Робърт Бърнс Роден на 25.1.1759 г. в Шотландия. Умира на 21.7.1796 г. На 37 години ... като Пушкин. Поезията на Робърт Бърнс надживя бедността му с два и половина века. От младостта остават в паметта ни само тези стихове, автора на които е съумял да каже вместо теб това, което мислиш и чувствуваш ти самия. В книгите на Бърнс има много такива стихове. На святото чувство на приятелството е посветил множество стихове и неговия любим тост завинаги ще остане:”Нека приятелите на нашата младост, да пребъдат като приятели на нашата старост!” Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов- докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!