Момичето остана там на плажа. Хей, вдигай котва! Парата пусни! и през зъби един моряк запява. Далеч В морето слънието се скри. Прости, прости! Сама остана, плаче над вълните, съгледала как корабът лети, и с кърпа за довиждане му маха от камъка, на който все стои. Прости, прости! Красивата девойка тръгна в черно. Разлъките са пълни със тъги! Тя носеше коси ненатъкмени и плач, и обич в своите очи. Прости, прости!