Песните на моя живот

Горчиво кафе Когато след пир полунощен самотен на зигзаг се връщаш дома и киска се вихър над жребий сиротен, и плаче безлунна тъма - побързай, побързай, на спиртника прашен тури тенекийно джезве — на винени пари през пристъпа страшен свари си горчиво кафе! Отвориш ли, тръпнейки, плика и цветен и лъхне ли дъх мразовит, опит от тъгата на поздрава сетен, не гледай тъй блед и убит; изтрий от сърце си мечтите парфюмни за черни очи-кадифе - под тъмната стряха на мисли безумни свари си горчиво кафе! А в привечер зимна безлистните клони щом стенат с фъртуната зла и смъртния призрак се киска с поклони през тъмните влажни стъкла - с коси заснежени младежкия спомен отдай на аутодафе и бавно на малкия спиртник поломен свари си горчиво кафе! Христо Смирненски