Нарекох ръкописа на книгата си "Пин код: Лукчета", защото: разглеждам всяко едно стихотворение като: а) сладка лютивина от случващото се б) марципанена носталгия по скъпоценното детство в) "лечебно средство против кашлица" (!) г) архитектура на тишината д)... Пин код, защото: всеки от нас си има личен достъп до света, лично светоусещане, лична еуфория и лично п(р)опадане в света. А "лукчетата"-стихове са моят смълчан крясък, моето непрекъснато, но и умерено роптаене срещу и за. "Лукчетата" са последователния ми "план" за действие. Те могат да се определят като всекидневна поезия, като невъзпитана поезия, като декларативна поезия, но аз имах желанието да им дам своя шанс да "проговорят", да разкажат, да се самозабравят, отехтят... Поезията като пин код. Лукчета! (очаквайте продължение!)