По пътищата на европеизма. Висшето образование в Австро-Унгария и българите

Продуктов номер: 14951
Изчерпана

Автор: Румяна Прешленова
Категория: България след Освобождението до 1944г. | Социология
Издателство: Парадигма
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789543260720
406 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска

---

Книгата на Румяна Прешленова, има за обект на изследване българските студенти в Австро-Унгария. Тази тема е била досега разглеждана само частично в текстове, третиращи ролята на Дуалистичната монархия при формирането на българските елити и на славистиката в България. Настоящото изследване е опит за цялостно, но не сумарно обхващане на темата в периода от Освобождението до края на Първата световна война. Един от основните въпроси, на които се търси отговор в книгата е доколко просветната политика на Дуалистичната монархия към България стимулира или възпрепятства образователната миграция на българските младежи и девойки. Подходът към изследването има за цел да покаже доколко ориентацията към европейските образователни центрове е специфично българско явление или е обичайно и за други балкански страни. В изследването са обхванати български студенти от десет висши учебни заведения във Виена и Грац. Списък с техните имена е поместен в приложение към изследването, изготвено от данните на студентите от регистрите (каталозите) на съответните висши учебни заведения. В заключението на книгата авторката обобщава: “По пътя на образованието си те [студентите] се оказват специални пратеници на своите семейства, общини и в крайна сметка на нацията си, упълномощени да работят не само за личния си проект, но и за развитието на страната си.” Численият резултат от работата е: “Над петдесет академици и членове-кореспонденти на Българското книжовно дружество, приеминувано през 1911 г. на Българска академия на науките, са образовани в Австро-Унгария до Първата световна война.” Съдържание: Първа глава: БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОЛИТИКА НА АВСТРО-УНГАРИЯ. 1. Българското образование - потребности, възможности, зависимости. 2. Австро-Унгария като образователно средище за българите. Втора глава: БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ ВЪВ ВИЕНА И ГРАЦ. 1. Регламент на висшите учебни заведения в Австро-Унгария. 2. Брой и разпределение на българските студенти във Виена и Грац по специалности. 3. Продължителност на следването. Трета глава: ФИНАНСИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО. 1. Стипендии 2. Социален произход на студентите. Четвърта глава: ИДЕНТИФИКАЦИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНА СРЕДА. 1. Национални идеи и движения в Австро-Унгария и в България. 2. Вероизповедни и етнически малцинства сред българските студенти: начини на отразяване и самоопределяне. ТАБЛИЦИ ИЛЮСТРАЦИИ. ИЗТОЧНИЦИ И ЛИТЕРАТУРА ПРИЛОЖЕНИЕ. Императорска кралска експортна академия във Виена. Императорска кралска художествена академия във Виена. Императорски кралски университет във Виена. Медицински факултет. Специализанти (фреквентанти), завършили медицина в други университети. Философски факултет. Философски факултет, фармацевти. Юридически факултет. Теологически факултет. Императорско и кралско висше ветеринарно училище във Виена. Императорско кралско висше земеделско училище във Виена. Императорско кралско висше техническо училище във Виена. Императорска кралска академия за музика и театрално изкуство във Виена. Търговска академия във Виена. Императорски кралски университет "карл Франценс" в Грац. Медицински факултет. Философски факултет. Философски факултет , фармацевти. Юридически факултет. Императорско кралско висше техническо училище в Грац.