Поетика на превода

Продуктов номер: 16170
Изчерпана

Автор: Анри Мешоник
Категория: Литературна критика
Издателство: Панорама плюс
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548598033
446 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: френска
Преводач: Паисий Христов

---

Събрах някои основни постановки във връзка с поетиката на превода на базата на известен опит. Теорията в случая се явява само като едно придружаващо отражение. Теорията и опитът са безкрайни. Опитът е първичен. Той тръгва от още фрагментарните преводи на Библията, каквито са поместените в сборника "Les Cinq Kouieaux" както и в "Jona et le signifiant errant". Следват първите уточнения: втората част на "Pour la poetique, poetique de la traduction" и разделът "Traduire situer" (Да превеждаш значи да ситуираш) в "Poesie sans reponse, pour la poetique". През последните двадесет години излязоха много изследвания по проблемите на превода. Но в действителност нищо не се промени във връзка с мястото (по-скоро утопично) на поетиката в концепцията за езика. Обръщам внимание едновременно на нейното отсъствие и на нуждата от нея. Във връзка със схващането за поетическото творчество. Под поетическо творчество разбирам цялата литература, а не само „поезията" в обичайния тесен смисъл като противопоставяне на „романа", защото вече се задушаваме, без дори да го забелязваме, от липсата на разграничение между поезия и стих чрез свеждането на поезията само до един жанр. Става въпрос за отношението между поетическото творчество, концепцията за поетическото творчество и онази особена лингвистична дейност, която се състои в обновяването на езиковия опит. Оттук следва и изключителната, но подценявана, роля на превода, чрез която се проявява концепцията за езика и литературата. А ролята му е подценявана поради унизителното положение, което му отрежда традицията. Оттук и нуждата от тази книга, в която, от гледна точка на това, което наричам поетика, се представят преводаческият акт и неговите производни: преводът и преводите. Целта ми е да изтъкна необходимостта както за преводачите, така и за тези, които четат преводи, от размисъл върху превода, от размисъл върху езика. Да покажа, чрез наблюдения върху преводаческия акт, какво се разбира под поетика. И тя да не се смесва със стилистиката. Както не бива вече да се смесва език и реч. И че е нужно да се види непрекъснатостта в езика под маската на неговата прекъснатост. В този смисъл теорията за езика може би няма по-добра почва за изследване от превода. Нито по-конкретна и по-непосредствено показателна относно предизвикателствата на езика в неговите прояви и в отражението му в теорията. Или в липсата на теория. От тази гледна точка настоящата книга, посветена на това, което е и до което води превеждането изобщо и по-специално превеждането на литература (но тогава литературата е просто това, чрез което най-добре се проявява обикновената реч, вместо клишето, което ги противопоставя една на друга), тази книга бе замислена само като част от един цялостен труд, който започва със „За поетиката” и продължава с „Критика на ритъма”,” Политика на ритъма, политика на субекта” и „За френския език”. Човек би допуснал груба грешка при разбирането на проблемите на поетиката и на превода, ако си въобрази, че може да прочете една книга за превода, каквато е настоящата, отделно от другите и без да ги познава. Нали и Юго говори за „мислещия читател". Разсъжденията върху превода изискват мислещ читател. Да се пазим от бързащия читател! Защото той няма да разбере нищо дори и от езика, от който е съставен. Нима това е допустимо?