В центъра на кръгообразния поглед Поезията в Китай е много древна и същевременно непрестанно жива. Корените и черпят сила от "Книга на песните" (записани през VI-V в. пр.н.е.) - енигматични и сурови безименни текстове, дошли от дълбините на архаичния ритуал, и от "Чуските строфи" (IV-Ш в. пр.н.е.) — фантазии авторски поеми, отправящи към шаманските мистерии. Особено значимо място в китайската поезия заема поезията на планините и водите, превеждана обикновено като "пейзажна лирика". Пейзажната лирика в Китай обаче е вид философия. В кратките и пределно алюзивни стихотворения се просмуква и регулативната практическа мъдрост на конфуцианството, и енергийната съкровеност на даоизма, и пробудата на будизма. Затова, ако последваме китайските поети, можем да се разтворим за виждане, потапящо ни в сърцевината на нов и неподозиран свят, прост и естествен, жив и истински. Защото основна цел на цялата китайска философия и поезия е не да ни обрисува своята представа за света, а деликатно да пробуди в нас онова вътрешно сетиво, което ще ни позволи да видим Реалността Такава, Каквато Е, отвъд всички думи и понятия. Поезията на планините и водите е резултат от медитативно вглъбяване и проникване в неназовимата същност на света, в сърцето на неуловимото и непредставимо Дао, в пулсиращото съсредоточие на Великия Предел, където всички полярности преминават една в друга, са една друга.