Книгата на Едвин Сугарев „Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити” съдържа подробен и многостранен анализ на поетичните и прозаични текстове на Вутимски и техните интертекстови връзки с поезията на Атанас Далчев, Александър Геров, Никола Вапцаров, Иван Пейчев и някои български поети от 80-те години на миналия век. Като основен метод са използвани паралелните прочити – както синхронните, така и асинхронните. В отделни части е разгледана критическата рецепция на Вутимски и различните аспекти на неговата поетика и изразни средства – уникални в цялостния контекст на българската литература. Основният извод е, че става дума за оригинален и автентичен поет, който се свързва с една дълга поетична верига в историята на българската литература, започваща от Яворов и Дебелянов и стигаща до Борис Христов и Георги Рупчев, и същевременно е различен от всичко познато в дотогавашните традиции – че тази различност не трябва да ни плаши и че сама по себе си тя представлява ценност, тъй като разширява и собствените ни представи за параметрите, целите и смисъла на поетичното битие.