Доклади от академична конференция 26 ноември 2006 г. І. ПОЛЪТ В ПОЛЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ст.н.с. IІ ст. д-р Мариана Драганова представи доклада си „Социалното конструиране на пола – от разбиране към действие”, в който се разгледаха основните индикатори, декомпозиращи категорията социален пол и беше поставен въпросът за необходимостта от дезагрегирани данни по пол. Проф. д-р Катя Владимирова в доклада си „Преходът за жените в България: смяна на политиките – от „еманципация” към „равни възможности” съпостави два типа политики – на еманципиране на жените и навлизането им на пазара на труда (по времето на социализма) и последвалото отхвърляне на понятието за еманципация като наследено от отминалия режим и замяната му с принципите на пазарната икономика, които откриват възможността за нарушаване на някои права на жените. Като повратни моменти при изграждането на нов тип политики на равнопоставеност бяха посочени активизирането на неправителствения сектор в България, стартирането на процеса на европейска интеграция и необходимостта от сближаване на българското с европейското законодателство, провеждането на Четвъртата Световна конференция на ООН за жените, в Пекин през 1995 г. и ангажиментите на страната ни, които произтичат от нея и др. Янка Такева представи доклад на тема: „Равните възможности между половете в условията на икономическа трансформация”, в който бяха проследени състоянието, перспективите и предизвикателствата пред равнопоставеността на жените и мъжете в България в условията на икономическа трансформация. Докладът отново актуализира темата за т. нар. „стъклен таван”, която беше въведена от презентацията на проф. Владимирова и намери отражение в последвалата дискусия, като повдигна въпроса защо, въпреки че жените висшистки процентно са повече от мъжете и през годините са достигали до 60 процента от завършилите висше образование в България, са така слабо представени в политиката и на ръководни позиции. ІІ. ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ ДОГОВОР/И МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ беше открит от Румяна Модева. В доклада си „Взаимоотношенията в многодетното семейство в условията на преход” тя представи някои интересни данни от наскоро проведено изследване на 1200 българи, които имат отношение към многодетството и са представители на различни етнически групи. От направеното проучване става ясно, че 69 процента от анкетираните мъже от ромски произход заявяват, че живеят за децата си, докато едва 36 процента от интервюираните българи казват, че имат възможност да отделят внимание на децата си. Любопитен е и фактът, че процентът на мъжете, отричащи равнопоставеността между половете в българската, турската и ромската етническа общност възлиза съответно на 74, 64 и 100 процента. Втори по ред в панела беше докладът на доц. д-р Матилда Александрова „Джендър измерения на конфликта “работа-семейство”: изследване сред мениджъри в България”, в който на базата на резултатите от емпирично изследване, проведено сред близо 300 български мениджъри през 2005 г., тя направи преглед на факторите, обуславящи интензитета на посочения в заглавието конфликт и разкри неговите джендърни измерения. От изследването става ясно, че 67,4 процента от мъжете мениджъри и 23,3 процента от жените са съгласни, че времето, което трябва да посветят на работата си, не им позволява да участват равностойно при изпълнение на домакинските задължения в къщи. Макар и субективна, подобна оценка показва драстични различия между двата пола. Панелът приключи с представянето на д-р Ана Лулева „Работа, семейство, пол в периода на преход”, в което тя предложи етнографска перспектива към конфликта „работа – семейство”. На базата на теренни проучвания, тя анализира биографичния опит и всекидневните практики на жените и мъжете по отношение на моделите на труд и разпределението на грижите в семейството. ІІІ. ИКОНОМИЧЕСКАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ И СОЦИАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ. В него ст.н.с. д-р Капка Стоянова представи доклад на тема „Неравенства между жените и мъжете в платения труд – индикатори и измерения”, в който се предложи хипотезата, че разликата в средномесечното трудово възнаграждение на мъжете и жените се дължи на неблагоприятните позиции, които заемат жените в йерархичната структура на пазара на труда. Д-р Стоянова подчерта, че за да се потвърди това предположение, както и за да е възможен анализът на съществуващите неравенства въобще, е необходимо изграждането на дезагрегирана по пол статистическа база данни. Ст.н.с. д-р Алла Кирова се фокусира върху „Неравнопоставеността на жените в различни сфери на неплатения домашен труд”, акцентирайки върху три основни сфери на неплатения труд – домакинска работа, грижа за зависимите членове на семейството и домашната икономика. В доклада беше направен изводът, че държавата следва да положи усилия по стимулиране на справедлива за двата пола „семейна инфраструктура”. В края на третия панел Филипка Ранчева представи своята гледна точка по въпроса „Предизвикателство ли е половата дискриминация у нас?” като сравни съвременното българско законодателство с актове от първичното и вторично право на Европейския съюз.