РЕВЕРОНИ СЕН-СИР (1767-1829) създава образци на ранномодерната литература, научни трактати и дори... инженерни бисери в полза на самия френски
крал.
Романът Полиска (1798) е смес от отиващия си „любовен роман" на Просвещението и възникващия „черен роман" на модерността: еротика и екзотика, ужаси, измъчващи тялото чрез средства на науката,
но терзаещи с равна сила и душата. Красивата и наивна полска графиня Полиска побягва от горящия си замък и чуждите нашественици към уж спасителна Европа, а всъщност попада из планини, подземия, замъци, които я дебнат ас злочестия, и преминава от ръце в ръце на хора, които я подлагат на чудовищни изтезания, търсейки любовна наслада. Еротично и злокобно - умението на автора в редуването им (не случайно геният му завършва в лудница!) е равностойно на това на Сад.
„Всяка епоха има своята система на еротично познание, която подхвърля на изпитание (на съвместно изпитание) Границата и Просветеността... Модерната перверзност, истински престъпващите границите форми на еротизма намираме днес именно в пространството, през което преминава странното посвещаване на Полиска: при противоприродното..., там, в онзи тъмен ъгъл, където бди Знанието."
Мишел Фуко