МИШЕНА Нагоре. Все нагоре. Забил ръце във неизвестното, изкачвам яростния връх на песента. Незнайни кости, вплетени в скалите като корени, на прах се стапят и в очите ми димят. Пълзя нагоре. Като леден червей. Отчайващо самотен. Чужд и непознат. В душата ми са зейнали страхотни бездни, в които гине крехкият ми свят. със писък в тъмното се скрива последният ми срам и гол като сълза от мрака - люлката на боговете - прося милост, протягам жадните си длани, протягам ги за глътка светлина. И тъжно светва в сляпата стихия безименната песен на щурче. Чиста. Вечна. И неповторима. Единствена без врагове. Не знам дали там - горе - до нозете на щурчето ще достигна. Ще се намери кой да ме простреля. Все пак нагоре още две ръце ще вдигна. И две очи - да се прицелят. И тъй живея - полюшвана от вятъра мишена И две очи - да се прицелят. И тъй живея - полюшвана от вятъра мишена